Екстремен туризъм

Алпинизъм е вид високопланински спорт (някои го считат едновременно с това и за хоби) и се състои в катерене на планини, обикновено с цел покоряване на планински върхове. Терминът е известен като алпинизъм най-вече в Европа, докато в Америка предпочитаният термин на английски е планинско катерене (Mountaineering).

В зависимост от терена, алпинизмът може да бъде разделен условно на 3 вида - снежно, ледено и скално катерене. Различните терени изискват различни техники, но също така имат и някои общи характеристики като изключителна спортна и техническа подготовка, специално оборудване и екипировка и натрупване на много практически опит.

Съществуват два вида стилове в изкачването: алпийски и хималайски. Алпийският стил представлява последователно и постепенно изкачване на върха с цялото оборудване и екипировка. Хималайският стил се отличава значително от алпийския. При него се прави предварителна подготовка на маршрута, установяване на базови междинни лагери и доставка на различни съоръжения и кислород. При него може да се наложат многократни изкачвания и слизания между различните лагери. Този стил отнема много повече време, но се оказва по-успешен при покоряването на осемхилядниците.

Главни опасности при катерене на планини
Алпинист преодолява ледникова пукнатина

* Лавини - това е една от най-често пренебрегваните опасности, дори от опитни скиори и алпинисти. Всяка година, между 120 и 150 души загиват при малки лавини в областта на Алпите. Най-често това са мъже на възраст от 20 до 35 години. В повечето случаи решението да не се пресича определена област поради опасност от лавини е свързано със загуба на време и използване на обиколни пътища. Най-голямата вероятност за лавини съществува на дълги, открити, 30 до 45 градусови наклони, с много малко дървета или скали, обиконовено с прясно навалял сняг.
* Снежни бури - високо в планината времето търпи резки промени и може да се смени няколко пъти на ден. Изведнъж паднала мъгла или обилен като завеса снеговалеж могат значително да затруднят видимостта. Понякога силни ветрове съчетани с ниски температури могат да направят придвижването невъзможно. Гръмотевични и светкавични бури, особено през лятото, също поставят на изпитание алпинистите.
* Свлачища - особено при скалното катерене, катерачите трябва много точно да преценят твърдостта и стабилността на камъните в които забиват съоръжения или на които стъпват. Планините са подложени на непрекъсната ерозия и един камък може да предизвика огромно свлачище. При ледените и снежни покрития, нестабилни камъни може да са покрити със сняг или лед, което ги прави още по-опасни. Изисква се опит, тренировка и способности, за да бъдат разпознати такива опасности. Много е важно в тези случаи да има осигуровка от поне още двама души. В определени заледени участъци, които могат лесно да бъдат идентифицирани от опитни катерачи, се формират огромни ледени висулки, които представляват точно толкова голяма опасност, колкото и падащите камъни и следва да бъдат избягвани.
* Пропасти - пропастите високо в планините, където са ледниците, представляват тесни, дълбоки и отвесни цепнатини, пропуквания в леда. Те биват явни и скрити. Последните са покрити, но не и запълнени със сняг. Падането в такива скрити пропасти представлява огромна опасност за алпинистите.
* Заледени склонове - склонове, огряни от слънцето през деня, могат да станат меки и при падане на температурата да се заледят. Особено опасни са заледени склонове, върху които е паднал нов сняг.

Скачането с бънджи , в който човек скача от някое високо място завързан с еластично въже . Единият край на въжето се завързва са тялото или глезените на човека, а другият за мястото, от където е скочил. След като човека скочи и въжето се разпъне, скоростта на падане намалява като се предава на ластичното въже. След това скочилият се люлее нагоре-надолу до окончателното спиране.Най-често скачания с бънджи се провеждат от високи мостове.


Бънджи скоковете водят началото си от остров Пентекост в Тихия океан. Жителите на едно от племената и до днес строят до 25-метрови кули от бамбукови стъбла, от където младежите, завързани за краката с лиани, скачат, за да докажат своята зрялост и да заслужат правото да се наричат мъже. Като мярка за смелостта на младия човек се смята височината, от която скача, както и разстоянието, на което се намира от земята, когато увисне с главата надолу.

На 1 април, 1977 година четирима членове на Клуба за Опасни спортове към Оксфордския университет осъществяват първият съвременен бънджи скок. Те скачат от висящия мост на Клифтън, висок 72 метра. Четиримата официално облечени (според правилата на клуба) любители на приключенията са незабавно арестувани. Идеята за бънджи скоковете сякаш замира, за да се възроди десетина години по-късно в Нова Зеландия.

За родина на съвременните бънджи скокове се приема Нова Зеландия, където в края на 80те години започва практикуването на скокове с ластично въже. Бънджи скоковете дължат своята известност на новозеландеца А.Дж. Хакет, който извършва легендарен скок от Айфеловата кула в Париж. Скокът от Айфеловата кула е предаван по всички световни телевизионни канали.

След това паметно събитие бънджи скоковете започват да се развиват във Франция, разпространяват се из цяла Европа и добиват популярност по целия свят. През 1992 година започват да се провеждат първите бънджи скокове в България. На 10 април 1992 година Росен Касабов провежда два изпитателни скока от Аспаруховия мост .



Фрийрън е наименованието на групов спорт, съчетаващ дисциплините паркур и стрийт трикинг. Във паркур, елементите се ограничават без излишни движения до по-бързото преминаване, на дадено трасе или препятствия. При фрийрън, ограниченията са премахнати и на фокус е по-ефектното преминаване на трасето. Във фрийрън се включват салта, поредици от ефектни ваултове.

Основните салта, използвани във фрийрън са : предно салто, задно салто, странично салто. По-сложни комбинации включват поредица от салта, салта с градуси, салта от стени и други повърхности. Друг елемент във фрийрън са ваултове. Във фрийрън се използват ваултовете, взети от паркур, включително всякакви техни разновидности. Пример за това са vert ваулт, straddle ваулт, reverse ваулт. Използват се английските им наименования.

Всеки може да се занимава с фрийрън, защото той е спорт за здраве, стига да има добра физическа подготовка и хъс. Не се препоръчва да се практикува от деца под 16 години, поради фактът, че тяхната костно-мускулна система е в процес на растеж, в следствие на което могат да възникнат травми и деформации, които да афектират във по-напреднала възраст.

Фрийрън е безопасен спорт дотолкова, доколкото го практикуваш с умерен риск. Желателно е начинаещите да се запознаят с основите на спорта и началните стъпки.

Практикуващите фрийрън се разделят на отбори (crew), където те тренират в затворена среда. Целта на спорта е да се прескочат границите на сивото ежедневие. С практикуването на този спорт, практикуващите започват да гледат с други очи на градската среда - не като ограничение, а като възможност.

Някой известни фрийрън crew-та са ::

Team Evolution (UK), Dvinsk Clan, UF Crew, Team Tempest.

а в България ::

SJC - Sofia Jumpers Crew, SX3 - Sofia Street Squad, FG - Flyover the Gravity, LEDVC - Les Espirits Du Vent Crew. S.M.C-Street Matamos Crew. NMC - No Mercy Crew.

В България има една Фрийрън организация, занимаваща се с разпространението и правилното практикуване на този спорт. Под нейният знак се провеждат много събития като

Freerun Loop Tour Tour, Extreme Fest Bourgas, Sprite Graffiti Fest, Kazichane Extreme Sports Fest.

Във Фрийрън България членуват много отбори, събрани под общото име. Сайтове на организацията са :

Freerun Bulgaria FRBG, Parkour Bulgaria FRBG, Team Movement TM. Freerun е спорт в които опъваш възможностите си до краен предел.