Историята на село Голяма Желязна

 Най-напред са възникнали многобройните колиби и къщи между долищата,близко до водите и пасищата.Хората живеели самотно по две,три,четири,пет,най-много по шест къщи изработвани от плет,покрити с папрат,измазани с кал,промесена с тор.Коренили горите за да откриват поляни за пасища на добитъка или ги превръщали в ниви.Там правели къщи,които се заселвали предците на големите семейства.Всяка нова махала получавала името на своя основател.Битът на село Голяма Желязна през турско време е много променлив.Къщите са малки,строени на земята паянтови,градени с пръчки от свинаки или върбови пръти.Отвътре боядисани с бяла глина и шарени гайтани.

След 1900 година,къщите започнали да се покриват с плочи докарвани от Ломец,Лешница и Калейца.До 1932 година селото няма план и строителството се извършва по собствена самоинициатива.Промяната в строителството на къщите идва 3 години по късно през 1935 година с въвеждането на тухлите в полу-паянтови постройки.От намереният старо-турски документ в народна библиотека "Кирил и Методий" на 30 април 1999 година се доказва,че Желязна е съществувала като самостоятелно селище от 1847 година.От това следва , че тази година трябва да се приеме в историята единствено вярна и всички други твърдения да се обезсмислят и считат за неверни.През 1999 година се навършиха 521 години от създаването на това красиво село.Желязна е добила името си от това,че в землището й се е добивало желязо от баирите на Гъркупово / с днешно име Гърлупово /.В първите години след Освобождението е построен мост над река Топля,в местността Визурил,който свързва селото със Старо село,Борима,Дълбок дол и Троян.В 1922 година е построен Големият мост над река Топля в местността Рудювица.Трасирано е шосе на запад,което свързва селото с Лесидрен , Помашка Лешница / Кирчево / , Малка Желязна , Български Извор и София.

Първите следи от човешко присъствие на територията на селото са находки от Неолита в пещерата Топля.За първи път се споменава в османски документи от XV под името Зелезна.За произхода на името има две предположения.Първото е ,че през късното средновековие тук пристигат саксонски рудари (саси),които се смесват с местното население. Второто е, че през XVII век след потушаването наЧипровското въстание част от бежанците се заселват тук и започват добив на желязна руда.И двете предположения са категорични , че името се дължи на находището на желязна руда на територията на селото в местността Енча.В наши дни не се използва поради факта ,че рудата е малко.Легендата за основаването на селото гласи, че селото първоначално се наричало Браилица и се е намирало в м. Няголовото.Преди около 300 години се премества заради изтощаване на почвата.Новото място било мястото на днешната махала Бърдене. Така се казвало и новото селище.То бива нападнато от чума и сие налага населението да се спасява икрие. Чумата бива заровена от двама братя-близнаци с два вола-близнаци в м. Чумин кръст. След това селото продължава да съществува спокойно и дори се замогва благодарение на пътя Варна-Дубровник, на който се намирало. От търговията идвали големи приходи за населението. Естествено турците веднага забелязали.Бърденци били обвинени в убийството на боримска кадъна ,която била убита от самите турци и хвърлена в бърденските обори. Веднага последвало „наказание“. Селото било опожарено и част от населението избита. Оцелелите бърденци се разделили на три групи. Едните се преселили в близката местност Желязна и така основават Голяма Желязна. Втората група бягат чак в пловдивско и основават днешното селоСтаросел.Третата група забягва в Румъния