ДЪРЖАВНО-ПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ (1923–1931)

 УВОД.  Политическо развитие на България след Първата световна война. Промени в партийния живот на страната. Управлението на БЗНС и причините за неговото сваляне.



I. УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ СГОВОР (1923–1926)



Платформа и дейност на правителството на проф. Ал. Цанков от 9 юни. Отмяна на земеделските закони, преследване на земеделци, ролята на ВМРО. Създаване на коалиционния Демократическия сговор (Демократическа партия, Радикалдемократическа партия, Обединена народнопрогресивна партия, Народен сговор) –  причини, резултати.

Септемврийско въстание. Причини (натискът на Комунистическия интернационал), подготовка, превантивни действия на правителството. Ход на въстанието и жестокото му потушаване. Политически последици за БКП и страната.

Парламентарни избори (18 ноември 1923 г.) – резултати. Вътрешна политика на правителството на проф. Ал. Цанков. Засилване на полицията и армията. Закон за защита на държавата – разтурване на БКП и нейните профсъюзни и младежки организации.  Отмяна на реформите на БЗНС. ВМРО в политическия живот – убийства. БКП – курс към въоръжени акции. Атентатът в църквата “Св. Неделя“ и политическия терор от април 1925 г.

Националноосвободително движение. Отношения между БКП и ВМРО – т. нар. Майски манифест. Вътрешни конфликти във ВМРО – начело на едно от крилата застава Ванче Михайлов. Създаване на две добруджански революционни организации – Вътрешна Добруджанска революционна организация начело с Дочо Михайлов (1923 г.). Разцепление и създаване на Добруджанска революционна организация (1925 г.), която е под влияние на БКП.

Стопанско развитие на страната и политиката на правителството в областта на икономиката. Социално законодателство. Характеристика на управлението на проф. Ал. Цанков – елементи на авторитаризъм.

Външна политика. Международна реакция на преврата от 9 юни и априлския терор от 1925 г. Отношения с Югославия (признаване на Нишката спогодба), сближение с Италия, отношения с Гърция (Петричка акция на гръцки войски октомври 1925 г.), намеса на Обществото на народите.

Разногласията в Демократическия сговор и напускането му от Демократическата, Радикалдемократическата партия и БРСДП (ш. с.). Падане на правителството на проф. Ал. Цанков.



II. ПРАВИТЕЛСТВО НА АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ (1926–1931)



Вътрешна политика – усилия за успокояване и демократизиране на политическия живот, амнистия, легализиране на политически организации. Преструктуриране на политическите партии – роене на земеделските организации (БЗНС – “Врабча 1“, БЗНС – “Оранжев“, БЗНС “Стара Загора”, по-късно БЗНС “Пладне” и БЗНС “Ал. Стамболийски”). Нови организационни структури на БКП – Независими работнически професионални съюзи, Българска работническа партия, Работнически младежки съюз. Създаване на Политически кръг “Звено“ – идейна платформа (отричане на класическата парламентарна система и икономическия либерализъм, за силна държава, управлявана от компетентен елит). Създаване на таен Военен съюз (Военна лига). Засилване на позициите на монарха в политическия живот. Убийство на Ал. Протогеров и налагане на Ванче Михайлов във ВМРО, вътрешна война, политически убийства и терористични акции на организацията.

Икономическа политика – протекционистични мерки. Проблемът за външните заеми – сключването на Бежански (1926 г.) и Стабилизационен (1928 г.) заем. Световната икономическа криза и България; мерките на правителството.

Външна политика. Подобряване на отношенията с Италия, с Гърция (спогодба Моллов–Кафандарис от 9 декември 1927 г.), влошаване на отношенията с Югославия. Международно съгласие за възстановяване на наборната армия.

Намаляващ авторитет на сговористкото правителство. Засилване на влиянието на буржоазната и лявата опозиция. Създаване на Народния блок (Демократическа партия, Радикалдемократическа партия, Националлиберална партия, БЗНС – “Врабча 1“, БЗНС “Стара Загора”). Оставка на правителството на А. Ляпчев. Парламентарни избори за ХХІІІ ОНС, спечелени от Народния блок.



ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Смени в системата на политическото управление на страната – от авторитарен режим и засилени репресии срещу левицата към възстановяване на демократичните принципи на управление.



ХРОНОЛОГИЯ



1923 г. 9 юни. Преврат срещу правителството на Ал. Стамболийски. Правителство на проф. Александър Цанков (Народен сговор, Военен съюз, Конституционен блок, Националлиберална партия, БРСДП (ш.с.). Ал. Цанков – министър-председател, о.з. ген. Ив. Русев – министър на вътрешните работи и народното здраве, полк. Ив. Вълков – министър на войната, о.з. полк. Хр. Калфов – министър на външните работи, П. Тодоров – министър на финансите, Цв. Бобошевски – министър на търговията, промишлеността и труда, проф. Я. Моллов – министър на земеделието и държавните имоти, Я. Стоенчев – министър на обществените сгради и благоустройството, Б. Смилов – министър на правосъдието, Д. Казасов – министър на пътищата и съобщенията. В обявения от правителството манифест се заявява, че се гарантират “осветените от конституцията лични и обществени свободи”, а правителството ще се ръководи от “принципите, залегнали в основата на Търновската конституция”.

1923 г. 9-14 юни. Потушаване на спонтанни селски бунтове в Пазарджишко, Плевенско, Радомирско, Асеновградско.Убити са видни дейци на БЗНС - Ал. Стамболийски, Спас Дупаринов, Кр. Попов и др.

1923 г. юни. Комунистическият Интернационал в Москва взема решение да се вдигне “антифашистко” въстание против новата власт в България. Последователно са изпратени телеграма и писмо до ЦК на Българската комунистическа партия.

1923 г. 5-7 август. Заседание на ЦК на БКП. Пристигналият от Москва В. Коларов налага решението на Коминтерна за вдигане на “антифашистко” въстание. Решението не е взето единодушно, като Д. Благоев, Т. Луканов и други привърженици на стария тесняшки курс не са съгласни с въоръжените действия.

1923 г. 10 август. Създава се коалиция Демократически сговор (Народен сговор, Демократическа партия, Радикалдемократическа партия, Народнопрогресивна партия).

1923 г. 26 август. В Прага от екзекутор на ВМРО е убит Р. Даскалов.

1923 г. лятото. Създава се Вътрешна добруджанска революционна организация начело с Дочо Михайлов, убит през 1926 г.

1923 г. лятото. Българо-турската Вътрешна тракийска революционна организация е разтурена от правителството на Ал. Стамболийски. През септември се създава българска Вътрешна тракийска революционна организация.

1923 г. 12 септември. След сведения за подготвяната от комунистите въоръжена акция правителството провежда масови арести на противниците си. Арестувани са около 2500 комунисти и земеделци.

1923 г. 13 септември. Начало на комунистическото въстание в с. Мъглиж, Казанлъшко, Нова Загора, Чирпанско.

1923 г. 22–27 септември. Комунистическо въстание в северозападна България (Врачанско, Видинско, Кулско, Белоградчишко) под ръководството на Г. Димитров, В. Коларов и Гаврил Генов. Въстанието е потушено с жестоки методи. По различни данни са убити между 2500 и 5000 души, много са арестувани и изтезавани. Ръководителите на въстанието бягат на сръбска територия.

1923 г. 23 септември 4 – януари 1926 г. Правителство на Демократическия сговор начело с проф. Ал. Цанков.

1923 г. 15 октомври.  Във Виена е създадено Задграничен комитет (представителство, бюро) на БКП. Състав – В. Коларов, Г. Димитров, Г. Михайлов.

1923 г. 30 октомври. Н. Генадиев е убит в София по нареждане на ВМРО, съгласувано с правителството.

1923 г. 18 ноември. Парламентарни избори за ХХІ ОНС, спечелени от Демократическия сговор.

1924 г. 4 януари. Приет е Закон за защита на държавата. По силата на закона се обявяват за разтурени БКП, Партията на труда и всички останали организации на БКП, като имотите им се конфискуват.

1924 г. началото. Демократическата партия, Радикалдемократическата партия и БРСДП (ш. с.). напускат Демократическия сговор.

1924 г. 6 май. Съвместен манифест на ВМРО и БКП (Майски манифест). Опит от страна на комунистите и лявоориентирани македонисти да се превземе ВМРО.

1924 г. 7 май. Умира Димитър Благоев, основател и дългогодишен ръководите на БРСДП(т.с.) и БКП.

1924 г. 17-18 май. На Витоша се провежда конференция на БКП, на която под натиска на Задграничното бюро се взема решение за ново въоръжено въстание.

1924 г. 26 юли. Правителството обявява амнистия за участниците в юнските и септемврийските събития, като се изключват организаторите им.

1924 г. 31 август. Убит е Тодор Александров, един от влиятелните ръководители на ВМРО. Начело на едно от крилата застава Ванче Михайлов. Следват многочислени екзекуции на неговите противници в организацията – П. Чаулев, Т. Паница и др.

1925 г. 14 април. Дейци на БКП убиват о.з. ген. Константин Георгиев. По същото време е направен неуспешен опит да бъде убит цар Борис ІІІ в прохода Арабаконак.

1925 г. 16 април. Атентат на дейци на БКП в църквата “Св. Неделя“. Убити са 140 души, ранени – над 500.

1925 г. 16 април. След въведеното военно положение в страната започва терор срещу комунисти и хора с леви убеждения. Многобройни арести (над 13 000 души), процеси и убийства.

1925 г. септември. Създава се Добруджанска революционна организация (ДРО), която се намира под влияние на БКП.

1925 г. 18 октомври. България и Турция сключват т.нар. Ангорски договор, с който се уреждат ред спорни въпроси помежду им. Въпреки настойчивото искане на България Турция не се съгласява прогонените тракийски бежанци да се завърнат по родните си места.

1925 г. 22 октомври. Гръцки войски, преследващи българска чета минават границата и окупират Петрич.Под натиск на Обществото на народите са заставени да се изтеглят.

1926 г. 4 януари. Оставка на правителството на проф. Ал. Цанков. Ново сговористко правителство: Андрей Ляпчев - министър-председател и министър на вътрешните работи, Атанас Буров - министър на външните работи  Вл. Моллов – министър на финансите, ген. Ив. Вълков – министър на войната.

1926 г. февруари. Политическа амнистия (частична и условна).

1926 г. Разцепление в земеделското движение. Създават се БЗНС – “Врабча 1“, БЗНС – “Оранжев“, БЗНС “Стара Загора”, по-късно БЗНС “Пладне” и БЗНС “Ал. Стамболийски”.

1926 г. краят. Сключване на т.нар. Бежански заем.

1927 г. февруари. БКП създава Българска работническа партия, 1928 г. – Работнически младежки съюз.

1927 г. 29 май. Парламентарни избори за ХХІІ ОНС спечелени от Демократическия сговор.

1927 г. Оформяне на политически кръг “Звено”.

1927 г. 9 декември. Спогодба Моллов–Кафандарис. Нова бежанска вълна от Западна Тракия.

1928 г. 14, 18 април. Катастрофални земетресения с център Чирпан. Нанесени са много щети в цялата страна.

1928 г. 7 юли. Застрелян е Ал. Протогеров. Ванче Михайлов се налага като водач на ВМРО.

1928 г. 12 септември. Промени в правителството на А. Ляпчев.

1928 г. ноември. България получава т.нар. Стабилизационен заем.

1930 г. 25 октомври. Сватба на цар Борис ІІІ с Джованна, дъщеря на италианския крал Виктор Емануил в катедралата “Сан Франческо” в Асизи. На 31 октомври в катедралата “Александър Невски” е проведена втора брачна православна церемония.

1931 г. 14 май.  Промени в правителството на А. Ляпчев.

1931 г. 30 май. Създава се т. нар. Народен блок (Демократическа партия, Радикалдемократическа партия, Националлиберална партия, БЗНС – “Врабча 1“, БЗНС “Стара Загора”).

1931 г. 21 юни. Парламентарни избори за ХХІІІ ОНС, спечелени от Народния блок.

Доц. д-р Петко Петков