понеделник, 23 август 2010 г.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В ГАБРОВО

Часовниковата кула  – построена през 1835 г. Часовниковият механизъм е изкован от габровеца Иван Сахатчията, камбаната е внесена от Виена. Височина - 27.70 метра, една от най-високите по българските земи.

Сградата на Априловската гимназия – централната част е построена през 1872 г. от уста Генчо Кънев. Национален паметник на културата.

Паметник на Васил Априлов – открит през 1935 г. Творба на скулптора Кирил Тодоров. Четирите барелефа проследяват развитието на българското училище.

Дечковата къща - построена през1835 г. Най-добре запазеният образец на балканската възрожденска архитектура в Габрово. Тук е подредена постоянна експозиция "Габровскаградска къща от края на XIX и началото на XX век", която показва една от най-добрите колекции на градски бит в България.

Църквата "Успение Богородично" - построена през 1865 г. от майстор Генчо Кънев, ученик на Колю Фичето. Шедьовър на възрожденската архитектура и дърворезба. Национален паметник на културата.

Късноантична крепост в местността Градище край Габрово (IV-VI век), останки от крепостни стени и кули, трикорабна базилика, жилищни и стопански сгради.

Баев мост – изграден през 1855 г. от майстор Минчо Стоянов – ученик на Колю Фичето. Един от малкото останали каменни мостове в градска обстановка. Има плоча с надписи на арабски и български език: "Сей мост согради се с иждивението на НВ Султана Абдул Меджида, комуто оставаме молители за здравието на многочислени години. Амин. 1855."

Скулптурна фигура на Рачо Ковача – легендарния основател на Габрово, творба на Любомир Далчев – 1835 г.

Чарли Чаплин скулптура - Дом на хумора и сатирата-тук всяка нечетна година се провежда Международно биенале. В 10 зали на площ от 8000 кв. м тук са изложени произведенията на творци от над 150 страни. Гостите през месец май могат да участват в Майските културни празници.

Община Девин

 Община Девин е изключително богата на природни обекти и забележителности – ждрела‚ скални образувания‚ защитени местности и природни резервати с богатство от растителни и животински видове. Ще затаите дъх пред природните феномени – "Триградско ждрело"‚ благоустроените пещери "Дяволско гърло" и "Ягодинската пещера". Всеки турист има възможност да се наслади на незабравими гледки.
     Горската растителност и животинския свят са изключително разнообразни‚ реките изобилстват на риба. "РИБАРСКАТА ХИЖА" разполага със собствено рибно стопанство‚ в което се отглежда американска дъгова пъстърва. Този вид риба е известен с отлични вкусови качества.
     Регионът на град Девин се откроява с благоприятни климатични условия – мека зима осигуряваща условия за ски и прохладно лято с голям брой слънчеви дни.
     Областта е известна от дълбока древност с лековитите си води и голямо разнообразие на минерални извори. Според физико-химичната характеристика минералните води са подходящи за лечение и профилактика на различни видове заболявания.
     "РИБАРСКАТА ХИЖА" предлага на своите гости топла минерална вода извираща от Беденския минерален извор за балнеолечение и натурална изворна вода за пиене с отлични вкусови качества. Това гарантира общо укрепване на организма‚ висок тонус‚ здраве и бодрост.
     В близост се намира Михалково известно с естествено извираща газирана минерална вода.
     Богатото историческо минало на нашите земи и народ е създало едно неповторимо културно наследство в областта на музиката‚ танците‚ народните обичаи и бит. Сама по себе си родопската народна песен има неповторимо звучене‚ а заедно със съпровод на гайда се превръща в спектакъл и радва душата. Общоселските народни тържества завладяват със своята самобитност‚ задушевност и любов към рода‚ към българското‚ към родния край. Богатата душа на родопчанина пленява сърцето за цял живот.

Подходящи места за промиване на злато в България

Самородно злато в България се установява както в първични руди,така и преотложено в по-млади седименти и съвременни речни наноси.Втория тип находища,както и при преотлагането на вече разрушени и транспортирани материяли.Златоносни расипи се образуват и при разрушаването на интрузивни скали,предимно гранитни в които не се надблюдават промишлени концентрации.Но при тяхното разрушаване и отмиване на леката фракция кварц,слюда,фелдшпати се получават промишлени натрупвания злато.Поради слабата способност за транспортиране,около всяко рудно находище,в което има и минимални съдържания на злато,винаги в речната мрежа наоколо се образуват златоносни расипи.В този смисъл всяко златорудно находище от по-долу описаните представлява переспективен участък за търсене и промиване на расипно злато.
       У нас собствено златни находища,т.е. разработвани изцяло за добив на злато,има две:Злата и Говежда.
Мина Злата се намира в района на град Трън,близо до село Велиново,разположено на около 10 км югоизточно от Трън.Златото се установява в три минерализационни етапа.Съдържанието му варира от 15 до 100 грама на тон.
     Рудно поле Говежда е разположено в Западна Стара планина,на територията на гр. Монтана.Намира се в района на селата Говежда,Копиловци и Дива Слатина,отстоящи на около 5-12 км южно гр.Чипровци.Рудното поле е изградено от голямо количество кварцови жили,съдържащи злато.Около тях са се образували делувиални и алувиални расипи,носещи злато.
    Освен от собствени златни находища злато в България се добива попътно и в редица оловно-цинкови и медни находища.По този начин се формират няколко района,переспективни за търсене и добив на злато,които ще разгледаме подробно.
В северна България могат да се отделят два:
    Първият район е разположен по поречието на р.Огоста и неиния приток р.Златица.Най-богати са расипите на р. Дългоделска Огоста и нейните притоци.Злато може да се промива с успех във всички по-малки потоци,минаващи в околностите на селата:Говежда,Дива Слатина,Дълги дел,Копиловци,Главановци,Меляне,Помеждин разположени по поречието на р.Дългоделска Огоста,краи селата Железна и мартиново,лежащи на р.Чипровска река около гр.Чипровци.Богати на злато са и расипите на р.Златица и р.Бързия и край селата лежащи на тях:Черешовица,Котеновци,Лесковец,Гаганица,Бързия,Комарево,Костенци,Боровци и около гр.Берковица
     Втората област,където е добивано и може сега да се промива злато в Северна България,е по долината на р.Янтра и нейните притоци по горното течение,разположени в околностите на гр.Габрово
   Друг важен район е Средногорският,който най-общо можем да поделим на няколко подрайона,развити от запад на изток,както сладва:
-околностите на Витоша-с. Боснек,с.Владая,кв.Княжево,кв.Драгалевци,кв.Симеоново;селата Панчарево,Кокаляне,Железница,Бистрица лежащи по р.Искър и притоците й от горното течение;
По горното течение на р.Палакария в околностите на селата Ковачевци,Поповяне,Алино ,Ярлово;
по горното течение на река Струма край селата Чуйпетлово.Кладница,Рударци,Студена
-околностите на големите медни находища,разкриващи се в Средногорието:поречието на р. Тополница и неините притоци-Панагюрска Луда Яна,Стрелчанска Луда Яна,Банска Луда Яна,или в околностите на гр.Стрелча и Панагюрище.Переспективни са и районите на север около гр.Средногорие,Челопеч,Златишка планина,където е и находището Свищиплаз,поречието на р.Тунджа край Казанлък.В околностите на самите медни находища-Челопеч,Елаците,Елшица,Мина Радка,Цар Асен.Находището Бакаджик и неговите околности,разположени югоизточно от гр.Ямбол.По р.Тунджа при с. Копринка,по р.Стара река,Крива река и Адгница или краи селата Костенец,Сестримо,Габровица,Голямо Белово и гр.Костенец и Белово.
       Средногорския район се включва и находището Кольо Мариново,Чирпанско.Находището е в местността Розов дол и Старата река в грусиран гранит.Златото идва под формата на зърна и люспи,достигащи до 0,3 мм.Средното съдаржание е около 5 гр. на кубичен метър,но в някои участъци достига до 20 гр.м3.Злато се среща още и в Пловдивско при селата Изворово и Набожно.
      Следващият значим златоносен район е Краището,в околностите на Кюстендил и по специално на север от него.Най-богати на злато са наносите на реките Драговищица,Бистрица,Треклянска река и Струма.Това са околностите на селата:Горни Коритен,Долни Коритен,Горно Уйно,Добри дол,Сушица,Злогош,Трекляне,Средорек,Долно Кобиле,Долно Уйно,Драговищица,Герановци и всички на север от Кюстендил.В околностите на Трън е вече опоменатото находище Злата.
     Последния значим район е цялата Рило-Родобска област,която е изградена от гранити и гранито-гнайси.Това е и една от главните геоложки предпоставки за образуването на златоносни разсипи.Най-общо може да се каже,че почти всички реки,които секат тази област,малко или повече носят и отлагат в наносите си злато.
      Переспективно е търсенето по поречието на р.Въча и нейните притоци:Караджадере,Кричим,Широколъшка река,Девинска река,Гашня и др.С много високо съдържание на злато са наносите и речните тераси по р.Арда и притоците й:Крумувица,Кесибир,Върбица,Казълач,Бяла река,Атеренска река и др.
       По принцип всички потоци и реки,течащи в следните рудни раиони са със значимо обогатяване в техните разсипи.Това са Маданския руден район,селата Неделино,Бял извор,Буково,Страшимир,Ерма река,гр.Рудозем,Мадан и по на север Ардино.Маджаровското рудно поле,Лъкинскят руден район,Звездел-Галенитският руден район,в околностите на Момчилград,Ивайловград,Крумовград,Златоград,Хасково и др.

Етнодемографската криза в България*

Социологическото проучване на агенция “АССА М” за съвременната демографска ситуация в България шокира обществеността най-вече с данните за етническото съотношение при новородените през последните години. Големият дял на родените през прехода ромчетата и все по-намаляващото присъствие на българчета в собствената им държава възбуди опасенията за бърза и драматична ерозия през ХХІ век на съществуващия етнокултурен модел и за дебългаризация на националната общност в границите на съвременна България. Ръководителят на социологическата агенция Михаил Мирчев, зад когото, по всичко изглежда, стоят загрижени, но и заинтересовани от огласяване на факта на етнодемографската криза кръгове от левицата, съумя да придаде широка известност на изводите от отправения към Народното събрание доклад за състоянието на възпроизводството на населението у нас. Обсъждането на причините за кризата и нейните параметри обаче е затруднено както от преобладаващите крайни антирасистки и противонационалистически настроения сред повечето от нашенските радетели за гражданско общество, така и от слабата проученост на проблемите, свързани с нея, и от онаследената от близкото минало секретност и некомфортабилност, дори конфронтираност по темата, които препречват провеждането на компетентна и ползотворна дискусия.

До неотдавна етнополитическото противопоставяне се възбуждаше от т. нар. “възродителен” процес и се отнасяше предимно до турското малцинство, ала преодоляването на дискриминацията и на принудителния асимилационен натиск спрямо турците и доброволното изселване или сезонното мигриране на значителна част от тях в динамично развиващата се Република Турция уталожи напрежението от 80-те години. Икономическата и социална криза обаче изведе на преден план един по-особен етнически конфликт, този между държавата, абдикирала до голяма степен от общественорегулаторните си функции, и почти повсеместно пауперизиралата се ромска общност у нас.

Циганите (този е традиционният им и общовъзприет етноним в преобладаващата част на Европа) вече са най-многочисленото малцинство в България и по всичко изглежда, че през настоящото столетие ще получат значими позиции и възможности да определят насоките на развитие и въобще съдбините на българската държава. При административното им преброяване от ноемри 1957 г. тяхната численост е 232.5 х., докато 35 години по-късно, според непълните и не съвсем прецизни оценки на МВР, към началото на прехода те са били около 650 х. Значителен дял измежду тях се самоопределят като българи или турци и от това произлиза разминаването с числеността им, регистрирана при официалните преброявания на населението, но разрастването на фактическото им присъствие става все по видимо. Към момента, ако се основаваме на предходните данни, те възлизат на около 800 х., ала трябва да се отчита, че една част са мигрирали извън страната, макар че интегрирането им сред чуждестранните общества е затруднено и мнозинството от тях не след дълго се завръщат или по-точно биват принудително репатрирани.

Само по себе си бързото разрастване на ромската популация не би представлявало прекалено болезнен и будещ тревоги проблем, ако не беше съчетан с изключително дълбоката депопулация сред етническите българи в националната им държава. Така разширеното възпроизводство на най-необразованото, нискоквалифицирано и твърде затворено към модернизацията малцинство предизвиква основателни опасения за цялостно влошаване на социалната атмосфера у нас. Бъдещите затруднения не биха дошли чак пък толкова от високата раждаемост при циганите, доколкото България е сравнително рядко населена страна. Трагичното е, че българите бяха жестоко социално пресирани от вътрешни и външни фактори, а постигнатият от тях жизнен стандарт при социализма и неговото неочаквано рухване през преходния период ги наведе на възприемането на твърде стагниращ раждаемостта репродукционен модел. Затова от родените през отминалата 2003 г. 67 359 бебета вероятно само около 3/5 са българчета, но дори и тези данни не можем да научим със сигурност, поради извратените представи за това, каква статистическа информация е необходимо да бъде събирана и оповестявана.

Според различните варианти на прогнозиране на бъдещото възпроизводство на циганите, към средата на века те може би ще достигнат численост от 1.5 – 1.8 млн. при общо население от около 5 млн. и делът им ще съставлява приблизително 1/3 от него, а сред младежкия контингент (при запазване на настоящата тенденция) ще са вече мнозинство. Да прибавим към тях още поне половин милион български граждани с инороден произход и ще установим, че българите по народност ще спаднат под 3 млн. и ще бъдат малко над половината от цялото население на собствената си страна. До края на това столетие е възможно да станат малцинство в България, ако тя все още съществува.

В цялата им история, от пристигането в района на Долния Дунав до трагичното поражение на Самуил І през 1014 г., българите са приобщавали околните племена и етноси, формирайки интегралната славянобългарска народност, най-вече посредством своите организационни способности, привличайки ги с държавотворния си авторитет и чрез респекта от управленското превъзходство. За съжаление, модерната българска държава, дали поради дефицит на утвърдени висши прослойки с управленски опит и елитаристки натрупвания, твърде често прилага открити насилствени практики при не особено успешните начинания за асимилиране на инородните и иноверските общности, които или не постигат набелязаната цел, или още повече влошават междуетническите взаимоотношения. Политиката спрямо ромите не прави изключение от тази поредица неудачи.

Покръстването на част от циганите след Освобождението не успява да ги направи ревностни православни християни, макар да ги отклонява от исляма. Неслучайно днес много от тях с лекота възприемат сектантската пропаганда. Особено застъпен в някой райони е евангелизмът, който се явява третата основна деноминация сред българските цигани.

С декретирането на премахването на чергарството в края на 50-те години на миналия век и настаняването на циганите-номади в покрайнините на градските центрове допълнително се пренаселват тамошните гета. Задушаването на традиционните занаяти при вече уседналите роми разрушава модела им на препитание и възпроизводство и ги маргинализира. Без да са повлияни в пълна степен от негативните страни на урбанизацията и индустриализацията, техните веселяшки родови тайфи навлизат в етапа на демографския преход (периодът когато смъртността намалява, но раждаемостта остава висока, при което числеността на общността бързо се увеличава), ала и досега не успяват да излязат от него. В опит да се справи с разширяването на бордеите в околностите на някои окръжни градове, народнодемократичната власт предприема принудително преселване на роми към селата (напр. в Плевенско и Варненско) и така все повече се утвърждава навлизането им в опразващите се от българи села. Постепенно в много селища и райони на страната се формират внушителни по размерите и въздействието си ромски анклави. Някои от най-известните са намират в или покрай Сливен, Котел, Нова Загора, Плевен, Лом, Пазарджик, Пловдив, София, Самоков и др. Въпрос на недалечно бъдеще е, в част от общините ромите да станат мнозинство и да установят контрол над общинските управи. Демографското им доминиране неминуемо ще се трансформира в движение за политическо еманципиране. Дано то не се изроди до етническо изолиране и вторично (в реакция на дискриминацията) расово противопоставяне срещу индивидите от преобладаващия у нас антропологичен тип.

Паралелно с разрастването на ромската популация от няколко десетилетия неуверено се въздига просветителско движение, отправящо призиви за изучаване на ромски език в училищата, за запазване на ромските културни традиции и развитие на техни институти. Тези искания са отчасти оправдани, но тук трябва да се отчита фактът, че ромският език в България не е общоприемливо унифициран, а и много от ромите ползват други езици без дори да са двуезични, т.е. те не знаят и не желаят да изучават един изкуствен език, наложен им в проотивовес на стремежа за по-пълно интегриране към българското общество.

Икономическата криза завари ромите също толкова неподготвени за трудностите, колкото бяха и българите, но при първите се набелязва по бавна и болезнена социална адаптивност. Погрешно заложена и насочена, програмата за стимулиране на раждаемостта от средата на 80-те години на ХХ век създаде сред ромското население илюзията, че държавата е длъжна да гарантира разширеното им в сравнение с останалите етноси демографско възпроизводство. И до днес в българската уредба за социално подпомагане не се разграничава в необходимата степен целеполагането при осъществяването на протекционистична наталистична политика и оказването на държавна подкрепа за многодетните семейства с ниски доходи. Изискването на сегашната ситуация е стимулирането на раждаемостта да се отнася до утвърждаването на двудетния модел на семейството, като помощите при раждане на първо и второ дете е наложително решително да се увеличат. Същевременно е необходимо да се преустанови раздаването на насърчителни премии и предоставянето на облекчения при раждането занапред на трето и последващи на брой деца и само при доказана необходимост да се извършва социално подпомагане на многодетните семейства. Децата са богатство, същевременно са и тегоба, с която всеки трябва да се съобразява според собствената си ценностна система, но и според възможността да ги отгледа пълноценно като поеме лична отговорност за оцеляването и възпитаването им.

За сто години, от 1950 до 2050 г., делът на циганите сред населението на България е възможно да се увеличи повече от 10 пъти – от 3 % до над 30 %, което ще изправи административно-правната система на страната пред затруднения без прецедент. Известно е, че ромите са, така да ги наречем, съпровождащ етнос, намиращ поминък в обслужващи дейности покрай основната част от населението. Превръщайки се в една от двете преобладаващи етнически общности те вероятно ще пренатоварят обществения организъм, но това ще бъде голямо предизвикателство за самите тях. Препоръчително е взаимно да се предпазим от етнодемографското разбалансиране и с общи усилия да съумеем да преодолеем екстремното противопоставяне, изхождащо от бързото сближаване на демографските размери на двете народности, за да осигурим устойчивото развитие на собствената ни държава. Несъмнено, спешно се налага да се вземат мерки за нормализиране на раждаемостта сред етническите българи, но също трябва да се открие правилния подход за промяна на нагласите сред ромите да имат много деца. Сексуалното им просвещаване, спомагането при избор на приемлив метод за предпазване от нежелана бременост и улесняване на достъпа до контрацептиви ще ги облекчи при изграждането на умения и навици за семейно планиране и ще ограничи възпроизвеждането им.

Твърде вероятно е от 7.5 млн. през 1990 г. българите в националната им държава да спаднат до 3 млн. към 2050 г., намалявайки в числено отношение 2.5 пъти. Това катастрофално свиване ще засегне предимно християните сред тях, което автоматично ще увеличи дела на жителите с ислямско вероизповедание. Мюсюлманите ще станат още по-влиятелна и значима религиозна общност. България е изправена пред рязко нарушаване на съотношението между основните етнически и конфесионални общности в посока, водеща към изравняване на тяхната численост, което със сигурност ще повиши напрежението помежду им. От днешните ни политически решения и поведение зависи дали ще съумеем да отстъпим от зеещата пропаст на етническото и религиозно противопоставяне и дезинтегриране. Крайно време е възбудената от професионалните конспиратори и провокатори самоубийствена крамола между българите да се преустанови, за да устроим цивилизовано държавата си и да осигурим бъднините на нашия изстрадал народ.
Автор: "Геополитика & геостратегия", бр. 2/2005; "Военен журнал", бр. 5/2005 - Антон Ж. Иванов

БЪЛГАРИЯ В ГОДИНИТЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1939–1944)

 УВОД. Развитие на България в навечерието на Втората световна война – икономика, политически живот, външнополитически проблеми.



I. ОРИЕНТАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ГЕРМАНИЯ И НЕЙНИТЕ СЪЮЗНИЦИ



Военнополитически блокове и съюзи в Европа в навечерието на Втората световна война. Германско-съветският пакт от август 1939 г. и начало на войната. Германия напада Полша на 1 септември. СССР навлиза на полска територия на 17 септември и присъединява Западна Украйна и Западна Белорусия. Тристранен пакт между Германия, Италия и Япония от септември 1940 г.

Българският неутралитет (15 септември 1939 г.) – причини и цели. Проблемът за външнополитическата ориентация на България. Политическите сили в страната и отношението към воюващите блокове. Натиск на воюващите групировки върху цар Борис III, правителството и политическите сили (среща на цар Борис III с Хитлер (ноември 1940 г.), предложение на СССР за пакт за взаимна помощ и установяване на съветски бази на българска територия, Соболева акция на БРП (к). Отказ на правителството. Присъединяване на България към Тристранния пакт (1 март 1941 г.) – причини. Обявяване на война на Англия и САЩ. Запазване на отношенията със СССР. Германско нападение над Съветския съюз.



II. ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ



Изборите за ХХV обикновено народно събрание (края на 1939 – началото на 1940) – резултати. Правителства на проф. Богдан Филов (февруари 1940 – август 1943).

Икономическо развитие, въвеждане на купонна система (ноември 1940 г.), стопанството след присъединяването на “новите земи“.

Законодателство – Закон за гражданска мобилизация (април 1940 г.) и дейност на Дирекцията за гражданска мобилизация. Закон за защита на нацията (декември 1940 г.) и дейност на Комисарството по еврейските въпроси – забранителни и ограничителни мерки, еднократен данък, изселване на евреите в провинцията, проекти за изпращане в лагерите на смъртта, депортиране на евреите от Беломорието и Македония. Реакцията на българската общественост към Закона за защита на нацията и прилагането му

Политическа криза през лятото на 1943 г. Смъртта на цар Борис III и създаване на Регентство (принц Кирил, проф. Богдан Филов, ген. Никола Михов). Правителство на Добри Божилов (август 1943 – юни 1944). Създаване на т.нар. “ловни дружини” (октомври 1943 г.) и жандармерия (януари 1944 г.).



III. “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“



Развитие на Втората световна война. Отношение на Германия и СССР към българските искания за Добруджа. Крайовска спогодба за връщане на Южна Добруджа от септември 1940 г. Присъединяване на Южна Добруджа.

Развитие на военните действия на Германия и Италия срещу Сърбия и Гърция. Навлизане на български войски в Беломорска Тракия и Македония (април 1941 г.). Статут на тези области. Българско управление в “новите земи“ – възстановяване на националните институции, стопанско развитие. Оттегляне от българските войски от “новите територии“ през есента на 1944 г.



IV. ОПОЗИЦИОННО И СЪПРОТИВИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ (1941–1944 )



Отношение на опозиционните сили към войната и присъединяването на България към Тристранния пакт. Промяна в отношението след нападението на Германия над СССР (22 юни 1941 г.). Начало на съпротивителното движение на БРП (к). Същност и характер на съпротивителното движение. Акции на т. нар. подводничари и парашутисти. Поява и дейност на бойните групи. Поява и развитие на партизанското движение.

Опозиционните сили и хода на войната. Т. нар.  легална опозиция (БЗНС – “Врабча 1“, БЗНС – “Пладне“, Демократическа партия, БРСДП) – възгледи и изява. Създаване на Отечествения фронт. Програма, състав и дейност.

Развитие на военните действия и промяна във външнополитическата обстановка през 1944 г. Декларация на 10-те от нефашистката опозиция (март 1944 г.) с искания за промяна във външната политика, оттегляне на българските войски от Сърбия, прекратяване на полицейския терор, подобряване на отношенията със СССР. Правителство на Иван Багрянов (1 юни 1944 – 2 септември 1944). Мисия на Стойчо Мошанов при съюзниците от антифашистката коалиция (август 1944 г.) за коренна промяна на външната политика. Декларация на легалната опозиция от 7 август 1944 г. Окръжно № 4 на ЦК на БРП (к).

Правителство на легалната опозиция начело с Константин Муравиев (2–9 септември 1944 г.); БЗНС – “Врабча 1“, Демократическа партия, Народняшка партия) – програмна декларация и дейност. Обявяване на война от СССР (5 септември 1944 г.).

Деветосептемврийски преврат на офицери от Военния съюз и “Звено“. Правителство на ОФ начело с Кимон Георгиев – състав, програмна декларация и дейност. Промяна в Регенството, възстановяване на политическите партии, управление с наредби-закони.

Примирие със страните от антифашистката коалиция (28 октомври 1944 г.). Участие на България във войната срещу Германия – първа и втора фаза.



ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Външнополитическата ориентация на България и нов неуспех на националния идеал. Ходът на Втората световна война и поражението на България. Деветосептемврийският преврат – начало на ново политическо развитие на България.



ХРОНОЛОГИЯ



1935 г. 16 март. Германия отхвърля военните клаузи на Версайския договор и започва да изгражда редовна армия.

1935 г. Италия започва война с Етиопия (Абисиния). Обществото на народите налага икономически санкции срещу нея. България участва в санкциите.

1936 г. 7 март. Германските войски навлизат в демилитаризираната Рейнска зона.

1936 1937 г. Германия, Япония и Италия създават Антикоминтерновски пакт.

1936 1939 г. Гражданска война в Испания.

1938 г. 12 март. Аншлус (присъединяване) на Австрия към Германия.

1938 г. 30 септември. Мюнхенско съглашение между Германия, Англия, Франция и Италия, което дава Судетската област на Германия.

1939 г. 15 март. Германия окупира останалата част от Чехословакия. Словакия е обявена за независима държава.

1939 г. 23 август. В Москва е подписан Пакт за ненападение между Германия и СССР.

1939 г. 1 септември. Германия напада Полша. Започва Втората световна война.

1939 г. 15 септември. България обявява неутралитет.

1939 г. 17 септември. СССР навлиза на полска територия и присъединява Западна Украйна и Западна Белорусия.

1939 г. 25 октомври. Разпуснато е Народното събрание.

1939 г. декември. Спогодба със СССР за въздушни съобщения. Сключване на търговски договор.

1939 г. декември – януари 1940 г. Парламентарни избори.

1940 г. 16 февруари – 11 април 1942 г. Правителство на проф. Богдан Филов. Б. Филов – министър-председател, Иван Попов – външен министър, Петър Габровски – министър на вътрешните работи, Добри Божилов – министър на финансите, ген. Теодоси Даскалов – министър на войната, Славчо Загоров – министър на търговията, Иван Багрянов – министър на земеделието, Димитър Василев – министър на обществени сгради, Иван Горанов – министър на железниците, Васил Митаков - министър на просветата,

1940 г. април. Закон за гражданска мобилизация.

1940 г. юни. Създава се Дирекция на външната търговия.

1940 г. 7 септември. Крайовска спогодба за връщане на Южна Добруджа. На 21 септември българсака армия навлиза в опразнената от румънци Южна Добруджа.

1940 г. 27 септември. Подписан е тристранен пакт между Германия, Италия и Япония.

1940 г. октомври. Германия и Италия предлагат на България да се присъедини към Тристранния пакт.

1940 г. ноември. В страната е въведена купонна система.

1940 г. 18 ноември. Среща на цар Борис III с Хитлер по негова покана. Царят отказва да присъедини България към Тристранния пакт, но е наясно, че тази стъпка не може да се отлага дълго.

1940 г. 24 ноември. СССР предлага на България пакт за взаимна помощ и установяване на съветски бази на българска територия. По нареждане на Г. Димитров и Коминтерна започва т. нар. Соболева акция на БРП (к).

1940 г. 24 декември. Закон за защита на нацията. На евреите е забранено да бъдат приемани като български граждани, нямат право да бъдат избирани в законодателната, изпълнителната и общинска власт, да се откупуват от военна служба, да влизат в брак с лица от български произход, въвеждат се ограничения при постъпване в учебни заведения. Въвежда се данък върху еврейското имущество

1940 г. 29 декември. Закон за организиране на младежта. Създава се младежката организация “Бранник“.

1941 г. 20 януари. Продължително заседание на министерския съвет, на което се взема неизбежното решение за присъединяване към Тристранния пакт.

1941 г. 20-22 януари. Неуспешна мисия на американския полковник Донован за запазване на българския неутралитет и предотвратяване на съюза с Германия.

1941 г. 17 февруари. България и Турция подписват спогодба за дружба и ненападение.

1941 г. 1 март. Във двореца Белведере във Виена министър-председателят проф. Б. Филов подписва протокол за присъединяването на България в Тристранния пакт. В същия ден 680 000 германски войници навлизат в българска територия за военни действия срещу Гърция.

1941 г. 3 март. Британската империя скъсва дипломатическите си отношения с България.

1941 г. 4 март.  САЩ блокират българските авоари, но дипломатическите отношения между двете страни са запазени. Запазени са и дипломатическите отношения със СССР.

1941 г. 13-15 април. Първи английски бомбардировки над София.

1941 г. 19-20 април. Български войски навлизат във Вардарска Македония, Източна Македония и Беломорска Тракия.

1941 г. април – юни. Капитулация на Сърбия и Гърция пред Германия и Италия.

1941 г. 19 април. Българските войски влизат в Македония и Беломорска Тракия. Окончателното решение за т.нар. “нови земи” ще се вземе след края на войната. В “новите земи” се разполага българска администрация.

1941 г. 22 юни. Германия напада СССР. Два дни след това българското посолство в Москва поема защитата на интересите на Германия, Унгария и Румъния.

1941 г. 24 юни. БРП (к) взема решение за въоръжена борба.

1941 г. началото на юли. Масови арести на комунисти.

1941 г. август - октомври. Неуспешни акции на т. нар. “подводничари” и “парашутисти”.

1941 г. 25 ноември. България се присъединява към Антикоминтерновския пакт между Германия и Япония от 1936 г.

1941 г. 12 декември. Решение на Народното събрание за обявяване на “символична война“ на Англия и САЩ.

1942 г. 11 април. Реконструкция в правителството на проф. Богдан Филов

1942 г. 17 юли. По съветската радиостанция “Хр. Ботев”, предаваща на български език е прочетена Програма на Отечествения фронт за спасяване на България в 12 точки.

1943 г. 10 август. Създава се Отечествен фронт (Българска работническа партия, БЗНС – “Пладне“, “Звено“, по-късно БРСДП).

1942 г. 25 август. Създава се Комисарство по еврейските въпроси. Комисар – Александър Белев.

1943 г. 22 февруари. Българо-германска спогодба за депортиране на 20 000 евреи от “новите земи”. За попълване на бройката Комисарството по еврейските въпрос предлага да се депортират 6 000 – 8000 евреи от България.

1943 г. 17 март. Протест на 43 депутати, начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев срещу антиеврейската политика на правителството и депортирането на българските евреи. Поради широки протести на цялата българска общественост, българските евреи не са депортирани. 11 400 евреи от Беломорието, Македония и Пиротско са депортирани към лагерите на смъртта.

1943 г. 10 август. Създаден е Национален комитет на Отечествения фронт. В него влизат К. Драмалиев от БРП, Н. Петков от БЗНС “Пладне”, Гр. Чешмеджиев от Социалдемократическата партия и К. Георгиев и Д. Казасов от “Звено”.

1943 г. 14 август. Среща на цар Борис ІІІ с Хитлер в германската Главна квартира на Източния фронт.

1943 г. 28 август. Умира цар Борис III. На престола застава малолетният Симеон II. На 5 септември цар Борис ІІІ е погребан в Рилския манастир.

1943 г. 9 септември. В противоречия с Търновската конституция ХХV обикновено народно събрание избира Регентство в състав – принц Кирил, проф. проф. Богдан Филов, ген. Никола Михов.

1943 г. 14 септември – 1 юни 1944 г. правителство начело с Добри Божилов. Добри Божилов – министър-председател и министър на финансите, Д. Шишманов - министър на външните работи, Дочо Христов – министър на вътрешните работи, Борис Йоцов – министър на просветата, К. Партов – министър на правосъдието, Р. Русев – министър на войната, Ив. Вазов – министър на транспорта, Ив. Бешков – министър на земеделието, Д. Василев – министър на обществените сгради, Хр. Петров – министър на железниците.

1943 г. октомври. Създават се т.нар. “Ловни дружини” - специални военно-полицейски формирования за борба с нелегалната съпротива.

1943 краят – началото на 1944 г. Начало на съюзническите бомбардировки над България.

1944 г. 10 януари, 29, 31 март, 20 април. Разрушителни бомбардировки над София.

1944 г. 26 януари. Създадена е специална военнополитическа част – жандармерия за борба с нелегалната съпротива.

1944 г. 24 март. Декларация на 10-те от нефашистката опозиция. Искания за промяна във външната политика, оттегляне на българските войски от Сърбия, прекратяване на полицейския терор, подобряване на отношенията със СССР.

1944 г. 1 юни – 2 септември. Правителство на Иван Багрянов. Ив. Багрянов – министър-председател,Първан Драганов – министър на външните работи, Ал. Станишев – министър на вътрешните работи, М. Арнаудов – министър на просветата, Д. Савов – министър на финансите, Ал. Сталийски – министър на правосъдието, Р. Русев – министър на войната и упвалляващ министерството на земеделието, Хр. Василев – министър на транспорта, Сл. Василев – министър на обществените сгради, Б. Колчев – министър на железниците.

1944 г. краят на юли – началото на август. Крупна акция срещу партизанското движение. Обявени са парични награди за партизански глави.

1944 г. август. Неуспешна мисия на Стойчо Мошанов в Анкара и Кайро за сондиране на възможността за примирие и мир със САЩ и Англия.

1944 г. 7 август. Декларация на 13 водачи на легалната опозиция. Искания за преустановяване на войната с Англия и САЩ, подобряване на отношенията със СССР, спазване на конституционните демократични права и свободи на гражданите, съставяне на конституционно правителство.

1944 г. 26 август. Окръжно № 4 на ЦК на БРП (к). Засилване на въоръжената борба.

1944 г. краят на август – началото на септември. Оттегляне на българските войски от Беломорска Тракия и Македония.

1944 г. 2 – 9 септември. Правителство на Константин Муравиев (БЗНС – “Врабча 1“, Демократическа партия, Народняшка партия). Оставени са няколко министерства за представители на ОФ, който обаче отказва да участва в кабинета поради планирания преврат. К. Муравиев – министър-председател и министър на външните работи, В. Димов – министър на вътрешните работи и вр. упр. министерството на железниците. , Б. Павлов – министър на правосъдието и вр. упр.министерството на просветата, Ал. Гиргинов – министър на финансите, Хр. Попов – министър на земеделието, Ст. Даскалов – министър на обществените сгради, Н. Мошанов, Д. Гичев, Ат. Буров - министри без портфейл. В програмната декларация на правителството се обявява политическа амнистия, спира се изпълнението на смъртни присъди, разформироване на жандармерията, разпускане на ХХV ОНС, разтуряне на всички фашистки организации, отмяна на антиеврейското законодателство, излизане от състоянието на война със САЩ и Англия, скъсване на съюзническите отношения с Германия, предлага се освобождаване на проф. Б. Филов от Регентството.

1944 г. 4 септември. Германски войски пленяват щаба на българския корпус в Нишка баня и щабовете на три български дивизии..

1944 г. 5 септември. СССР обявява война на България. Три дни по-късно съветските войски навлизат в страната, без да срещнат съпротива.

1944 г. 6 септември. Решение България да обяви война на Германия, което влиза в действие от 8 септември, поради опасността от германска окупация.

1944 г. 9 септември. Извършен преврат от верни на “Звено“ офицери. Правителство на Кимон Георгиев от партии на ОФ и независими интелектуалци. К. Георгиев – министър-председател, П. Стайнов – министър на външните работи, Антон Югов – министър на вътрешните работи, Ст. Чолаков – министър на просветата, П. Стоянов – министър на финансите, М. Нейчев – министър на правосъдието, Д. Велеч – министър на войната, Д. Некйво – министър на транспорта, Ас. Павлов – министър на земеделието, Б. Бумбаров – министър на обществените сгради, Анг. Държански – министър на железниците, Р. Ангелов – министър на народното здраве, Гр. Чешмеджиев – министър на съобщенията, Д. Казасов – министър на пропагандата.министри без портфейл - Добри Терпешев, Н. Петков, Ал. Оббов. На мястото на досегашните регенти се назначават Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов.

1944 г. 28 октомври. Сключено е примирие със страните от антифашистката коалиция.

1944 ноември – май 1945 г. Участие на България във войната срещу Германия.

Доц. д-р Петко Петков

ДЪРЖАВНО-ПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ (1923–1931)

 УВОД.  Политическо развитие на България след Първата световна война. Промени в партийния живот на страната. Управлението на БЗНС и причините за неговото сваляне.



I. УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ СГОВОР (1923–1926)



Платформа и дейност на правителството на проф. Ал. Цанков от 9 юни. Отмяна на земеделските закони, преследване на земеделци, ролята на ВМРО. Създаване на коалиционния Демократическия сговор (Демократическа партия, Радикалдемократическа партия, Обединена народнопрогресивна партия, Народен сговор) –  причини, резултати.

Септемврийско въстание. Причини (натискът на Комунистическия интернационал), подготовка, превантивни действия на правителството. Ход на въстанието и жестокото му потушаване. Политически последици за БКП и страната.

Парламентарни избори (18 ноември 1923 г.) – резултати. Вътрешна политика на правителството на проф. Ал. Цанков. Засилване на полицията и армията. Закон за защита на държавата – разтурване на БКП и нейните профсъюзни и младежки организации.  Отмяна на реформите на БЗНС. ВМРО в политическия живот – убийства. БКП – курс към въоръжени акции. Атентатът в църквата “Св. Неделя“ и политическия терор от април 1925 г.

Националноосвободително движение. Отношения между БКП и ВМРО – т. нар. Майски манифест. Вътрешни конфликти във ВМРО – начело на едно от крилата застава Ванче Михайлов. Създаване на две добруджански революционни организации – Вътрешна Добруджанска революционна организация начело с Дочо Михайлов (1923 г.). Разцепление и създаване на Добруджанска революционна организация (1925 г.), която е под влияние на БКП.

Стопанско развитие на страната и политиката на правителството в областта на икономиката. Социално законодателство. Характеристика на управлението на проф. Ал. Цанков – елементи на авторитаризъм.

Външна политика. Международна реакция на преврата от 9 юни и априлския терор от 1925 г. Отношения с Югославия (признаване на Нишката спогодба), сближение с Италия, отношения с Гърция (Петричка акция на гръцки войски октомври 1925 г.), намеса на Обществото на народите.

Разногласията в Демократическия сговор и напускането му от Демократическата, Радикалдемократическата партия и БРСДП (ш. с.). Падане на правителството на проф. Ал. Цанков.



II. ПРАВИТЕЛСТВО НА АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ (1926–1931)



Вътрешна политика – усилия за успокояване и демократизиране на политическия живот, амнистия, легализиране на политически организации. Преструктуриране на политическите партии – роене на земеделските организации (БЗНС – “Врабча 1“, БЗНС – “Оранжев“, БЗНС “Стара Загора”, по-късно БЗНС “Пладне” и БЗНС “Ал. Стамболийски”). Нови организационни структури на БКП – Независими работнически професионални съюзи, Българска работническа партия, Работнически младежки съюз. Създаване на Политически кръг “Звено“ – идейна платформа (отричане на класическата парламентарна система и икономическия либерализъм, за силна държава, управлявана от компетентен елит). Създаване на таен Военен съюз (Военна лига). Засилване на позициите на монарха в политическия живот. Убийство на Ал. Протогеров и налагане на Ванче Михайлов във ВМРО, вътрешна война, политически убийства и терористични акции на организацията.

Икономическа политика – протекционистични мерки. Проблемът за външните заеми – сключването на Бежански (1926 г.) и Стабилизационен (1928 г.) заем. Световната икономическа криза и България; мерките на правителството.

Външна политика. Подобряване на отношенията с Италия, с Гърция (спогодба Моллов–Кафандарис от 9 декември 1927 г.), влошаване на отношенията с Югославия. Международно съгласие за възстановяване на наборната армия.

Намаляващ авторитет на сговористкото правителство. Засилване на влиянието на буржоазната и лявата опозиция. Създаване на Народния блок (Демократическа партия, Радикалдемократическа партия, Националлиберална партия, БЗНС – “Врабча 1“, БЗНС “Стара Загора”). Оставка на правителството на А. Ляпчев. Парламентарни избори за ХХІІІ ОНС, спечелени от Народния блок.



ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Смени в системата на политическото управление на страната – от авторитарен режим и засилени репресии срещу левицата към възстановяване на демократичните принципи на управление.



ХРОНОЛОГИЯ



1923 г. 9 юни. Преврат срещу правителството на Ал. Стамболийски. Правителство на проф. Александър Цанков (Народен сговор, Военен съюз, Конституционен блок, Националлиберална партия, БРСДП (ш.с.). Ал. Цанков – министър-председател, о.з. ген. Ив. Русев – министър на вътрешните работи и народното здраве, полк. Ив. Вълков – министър на войната, о.з. полк. Хр. Калфов – министър на външните работи, П. Тодоров – министър на финансите, Цв. Бобошевски – министър на търговията, промишлеността и труда, проф. Я. Моллов – министър на земеделието и държавните имоти, Я. Стоенчев – министър на обществените сгради и благоустройството, Б. Смилов – министър на правосъдието, Д. Казасов – министър на пътищата и съобщенията. В обявения от правителството манифест се заявява, че се гарантират “осветените от конституцията лични и обществени свободи”, а правителството ще се ръководи от “принципите, залегнали в основата на Търновската конституция”.

1923 г. 9-14 юни. Потушаване на спонтанни селски бунтове в Пазарджишко, Плевенско, Радомирско, Асеновградско.Убити са видни дейци на БЗНС - Ал. Стамболийски, Спас Дупаринов, Кр. Попов и др.

1923 г. юни. Комунистическият Интернационал в Москва взема решение да се вдигне “антифашистко” въстание против новата власт в България. Последователно са изпратени телеграма и писмо до ЦК на Българската комунистическа партия.

1923 г. 5-7 август. Заседание на ЦК на БКП. Пристигналият от Москва В. Коларов налага решението на Коминтерна за вдигане на “антифашистко” въстание. Решението не е взето единодушно, като Д. Благоев, Т. Луканов и други привърженици на стария тесняшки курс не са съгласни с въоръжените действия.

1923 г. 10 август. Създава се коалиция Демократически сговор (Народен сговор, Демократическа партия, Радикалдемократическа партия, Народнопрогресивна партия).

1923 г. 26 август. В Прага от екзекутор на ВМРО е убит Р. Даскалов.

1923 г. лятото. Създава се Вътрешна добруджанска революционна организация начело с Дочо Михайлов, убит през 1926 г.

1923 г. лятото. Българо-турската Вътрешна тракийска революционна организация е разтурена от правителството на Ал. Стамболийски. През септември се създава българска Вътрешна тракийска революционна организация.

1923 г. 12 септември. След сведения за подготвяната от комунистите въоръжена акция правителството провежда масови арести на противниците си. Арестувани са около 2500 комунисти и земеделци.

1923 г. 13 септември. Начало на комунистическото въстание в с. Мъглиж, Казанлъшко, Нова Загора, Чирпанско.

1923 г. 22–27 септември. Комунистическо въстание в северозападна България (Врачанско, Видинско, Кулско, Белоградчишко) под ръководството на Г. Димитров, В. Коларов и Гаврил Генов. Въстанието е потушено с жестоки методи. По различни данни са убити между 2500 и 5000 души, много са арестувани и изтезавани. Ръководителите на въстанието бягат на сръбска територия.

1923 г. 23 септември 4 – януари 1926 г. Правителство на Демократическия сговор начело с проф. Ал. Цанков.

1923 г. 15 октомври.  Във Виена е създадено Задграничен комитет (представителство, бюро) на БКП. Състав – В. Коларов, Г. Димитров, Г. Михайлов.

1923 г. 30 октомври. Н. Генадиев е убит в София по нареждане на ВМРО, съгласувано с правителството.

1923 г. 18 ноември. Парламентарни избори за ХХІ ОНС, спечелени от Демократическия сговор.

1924 г. 4 януари. Приет е Закон за защита на държавата. По силата на закона се обявяват за разтурени БКП, Партията на труда и всички останали организации на БКП, като имотите им се конфискуват.

1924 г. началото. Демократическата партия, Радикалдемократическата партия и БРСДП (ш. с.). напускат Демократическия сговор.

1924 г. 6 май. Съвместен манифест на ВМРО и БКП (Майски манифест). Опит от страна на комунистите и лявоориентирани македонисти да се превземе ВМРО.

1924 г. 7 май. Умира Димитър Благоев, основател и дългогодишен ръководите на БРСДП(т.с.) и БКП.

1924 г. 17-18 май. На Витоша се провежда конференция на БКП, на която под натиска на Задграничното бюро се взема решение за ново въоръжено въстание.

1924 г. 26 юли. Правителството обявява амнистия за участниците в юнските и септемврийските събития, като се изключват организаторите им.

1924 г. 31 август. Убит е Тодор Александров, един от влиятелните ръководители на ВМРО. Начело на едно от крилата застава Ванче Михайлов. Следват многочислени екзекуции на неговите противници в организацията – П. Чаулев, Т. Паница и др.

1925 г. 14 април. Дейци на БКП убиват о.з. ген. Константин Георгиев. По същото време е направен неуспешен опит да бъде убит цар Борис ІІІ в прохода Арабаконак.

1925 г. 16 април. Атентат на дейци на БКП в църквата “Св. Неделя“. Убити са 140 души, ранени – над 500.

1925 г. 16 април. След въведеното военно положение в страната започва терор срещу комунисти и хора с леви убеждения. Многобройни арести (над 13 000 души), процеси и убийства.

1925 г. септември. Създава се Добруджанска революционна организация (ДРО), която се намира под влияние на БКП.

1925 г. 18 октомври. България и Турция сключват т.нар. Ангорски договор, с който се уреждат ред спорни въпроси помежду им. Въпреки настойчивото искане на България Турция не се съгласява прогонените тракийски бежанци да се завърнат по родните си места.

1925 г. 22 октомври. Гръцки войски, преследващи българска чета минават границата и окупират Петрич.Под натиск на Обществото на народите са заставени да се изтеглят.

1926 г. 4 януари. Оставка на правителството на проф. Ал. Цанков. Ново сговористко правителство: Андрей Ляпчев - министър-председател и министър на вътрешните работи, Атанас Буров - министър на външните работи  Вл. Моллов – министър на финансите, ген. Ив. Вълков – министър на войната.

1926 г. февруари. Политическа амнистия (частична и условна).

1926 г. Разцепление в земеделското движение. Създават се БЗНС – “Врабча 1“, БЗНС – “Оранжев“, БЗНС “Стара Загора”, по-късно БЗНС “Пладне” и БЗНС “Ал. Стамболийски”.

1926 г. краят. Сключване на т.нар. Бежански заем.

1927 г. февруари. БКП създава Българска работническа партия, 1928 г. – Работнически младежки съюз.

1927 г. 29 май. Парламентарни избори за ХХІІ ОНС спечелени от Демократическия сговор.

1927 г. Оформяне на политически кръг “Звено”.

1927 г. 9 декември. Спогодба Моллов–Кафандарис. Нова бежанска вълна от Западна Тракия.

1928 г. 14, 18 април. Катастрофални земетресения с център Чирпан. Нанесени са много щети в цялата страна.

1928 г. 7 юли. Застрелян е Ал. Протогеров. Ванче Михайлов се налага като водач на ВМРО.

1928 г. 12 септември. Промени в правителството на А. Ляпчев.

1928 г. ноември. България получава т.нар. Стабилизационен заем.

1930 г. 25 октомври. Сватба на цар Борис ІІІ с Джованна, дъщеря на италианския крал Виктор Емануил в катедралата “Сан Франческо” в Асизи. На 31 октомври в катедралата “Александър Невски” е проведена втора брачна православна церемония.

1931 г. 14 май.  Промени в правителството на А. Ляпчев.

1931 г. 30 май. Създава се т. нар. Народен блок (Демократическа партия, Радикалдемократическа партия, Националлиберална партия, БЗНС – “Врабча 1“, БЗНС “Стара Загора”).

1931 г. 21 юни. Парламентарни избори за ХХІІІ ОНС, спечелени от Народния блок.

Доц. д-р Петко Петков

петък, 20 август 2010 г.

село Жеравна

Село Жеравна се намира в малка котловина в източната част на Стара планина на 630 метра надморска височина. Селото има 330 къщи и около 500 жители. Климатът е планински - с мека зима и прохладно лято. Минималните температури през януари падат до -10°С, а максималните през юли са около 32°С. През 1958 г. със закон Жеравна е обявена за архитектурен резерват и днес е световно известна туристическа дестинация, която се посещава от над 20 хил туристи всяка година.

стари къщи в Жеравна Селото е било в разцвета си по време на Възраждането,като до Освобождението населението достига 4000 души. Основен поминък е бил овчарство, но покрай него са появили и множество занаятчии - обущари, абаджии, кожухари, чехлари, златарите, както и дърводелци, ковачи, месари, фурнаджии, бръснари, кафеджии и др. По цялата дължина на главната улица са били изградени къщи, чийто първи етаж е изпълнявал ролята на дюкяни и работилници.
Селото е известно още с многобройните си чешми, коя от коя по-красива с причудливи чучури. В околността бликат множество извори, повечето от които са вкарани в чучурите на чешми (Кринча, Старча, Зайковка) още от незапомнени времена.

Жеравна е едно от чудесата на българския-майстор строител, като голяма част от къщите представляват завършен архитектурен образ с неповторима художествена форма. Като цяло е запазен автентичния възрожденски облик – тесни калдъръмени улички и едноетажни или двуетажни дървени къщи, заобиколени от каменни стени. Някои от къщите са на повече от 300 години. Всяка една от тях е неповторим паметник на културата. Изградени са от дъбови дъски и са с широки веранди и дълбоките до 2 метра стрехи.

Освен търговски център, Жеравна е била и културно средище за региона. Хилендарският манастир е имал свой метох в селото, който е запазен и до днес. Смята се, че именно тук е направен преписа на "История Славянобългарская".

Жеравна предлага добри възможности за почивка и туризъм - последните години частни стопани реставрират стари къщи и ги превръщат в удовни места за настаняване, запазвайки възрожденския стил и арихетектура. Забележителностите в селото са:
Църква Св. Никола (1834 г.)
Kъща музей "Сава Филаретов" - Експозиция "История на Жеравна"
Къща музей "Руси чорбаджи" - Експозиция "Бит и култура на Жеравна през Възраждането"
Къща музей "Йордан Йовков"


Освен с културното наследство, региона привлича туристите и с приятните климатични условия за почивка и възможностите за активен туризъм. Една атракция, която привлича доста интерес е възможността за конна езда.