УВОД. Развитие на България в навечерието на Втората световна война – икономика, политически живот, външнополитически проблеми.
I. ОРИЕНТАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ГЕРМАНИЯ И НЕЙНИТЕ СЪЮЗНИЦИ
Военнополитически блокове и съюзи в Европа в навечерието на Втората световна война. Германско-съветският пакт от август 1939 г. и начало на войната. Германия напада Полша на 1 септември. СССР навлиза на полска територия на 17 септември и присъединява Западна Украйна и Западна Белорусия. Тристранен пакт между Германия, Италия и Япония от септември 1940 г.
Българският неутралитет (15 септември 1939 г.) – причини и цели. Проблемът за външнополитическата ориентация на България. Политическите сили в страната и отношението към воюващите блокове. Натиск на воюващите групировки върху цар Борис III, правителството и политическите сили (среща на цар Борис III с Хитлер (ноември 1940 г.), предложение на СССР за пакт за взаимна помощ и установяване на съветски бази на българска територия, Соболева акция на БРП (к). Отказ на правителството. Присъединяване на България към Тристранния пакт (1 март 1941 г.) – причини. Обявяване на война на Англия и САЩ. Запазване на отношенията със СССР. Германско нападение над Съветския съюз.
II. ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
Изборите за ХХV обикновено народно събрание (края на 1939 – началото на 1940) – резултати. Правителства на проф. Богдан Филов (февруари 1940 – август 1943).
Икономическо развитие, въвеждане на купонна система (ноември 1940 г.), стопанството след присъединяването на “новите земи“.
Законодателство – Закон за гражданска мобилизация (април 1940 г.) и дейност на Дирекцията за гражданска мобилизация. Закон за защита на нацията (декември 1940 г.) и дейност на Комисарството по еврейските въпроси – забранителни и ограничителни мерки, еднократен данък, изселване на евреите в провинцията, проекти за изпращане в лагерите на смъртта, депортиране на евреите от Беломорието и Македония. Реакцията на българската общественост към Закона за защита на нацията и прилагането му
Политическа криза през лятото на 1943 г. Смъртта на цар Борис III и създаване на Регентство (принц Кирил, проф. Богдан Филов, ген. Никола Михов). Правителство на Добри Божилов (август 1943 – юни 1944). Създаване на т.нар. “ловни дружини” (октомври 1943 г.) и жандармерия (януари 1944 г.).
III. “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“
Развитие на Втората световна война. Отношение на Германия и СССР към българските искания за Добруджа. Крайовска спогодба за връщане на Южна Добруджа от септември 1940 г. Присъединяване на Южна Добруджа.
Развитие на военните действия на Германия и Италия срещу Сърбия и Гърция. Навлизане на български войски в Беломорска Тракия и Македония (април 1941 г.). Статут на тези области. Българско управление в “новите земи“ – възстановяване на националните институции, стопанско развитие. Оттегляне от българските войски от “новите територии“ през есента на 1944 г.
IV. ОПОЗИЦИОННО И СЪПРОТИВИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ (1941–1944 )
Отношение на опозиционните сили към войната и присъединяването на България към Тристранния пакт. Промяна в отношението след нападението на Германия над СССР (22 юни 1941 г.). Начало на съпротивителното движение на БРП (к). Същност и характер на съпротивителното движение. Акции на т. нар. подводничари и парашутисти. Поява и дейност на бойните групи. Поява и развитие на партизанското движение.
Опозиционните сили и хода на войната. Т. нар. легална опозиция (БЗНС – “Врабча 1“, БЗНС – “Пладне“, Демократическа партия, БРСДП) – възгледи и изява. Създаване на Отечествения фронт. Програма, състав и дейност.
Развитие на военните действия и промяна във външнополитическата обстановка през 1944 г. Декларация на 10-те от нефашистката опозиция (март 1944 г.) с искания за промяна във външната политика, оттегляне на българските войски от Сърбия, прекратяване на полицейския терор, подобряване на отношенията със СССР. Правителство на Иван Багрянов (1 юни 1944 – 2 септември 1944). Мисия на Стойчо Мошанов при съюзниците от антифашистката коалиция (август 1944 г.) за коренна промяна на външната политика. Декларация на легалната опозиция от 7 август 1944 г. Окръжно № 4 на ЦК на БРП (к).
Правителство на легалната опозиция начело с Константин Муравиев (2–9 септември 1944 г.); БЗНС – “Врабча 1“, Демократическа партия, Народняшка партия) – програмна декларация и дейност. Обявяване на война от СССР (5 септември 1944 г.).
Деветосептемврийски преврат на офицери от Военния съюз и “Звено“. Правителство на ОФ начело с Кимон Георгиев – състав, програмна декларация и дейност. Промяна в Регенството, възстановяване на политическите партии, управление с наредби-закони.
Примирие със страните от антифашистката коалиция (28 октомври 1944 г.). Участие на България във войната срещу Германия – първа и втора фаза.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Външнополитическата ориентация на България и нов неуспех на националния идеал. Ходът на Втората световна война и поражението на България. Деветосептемврийският преврат – начало на ново политическо развитие на България.
ХРОНОЛОГИЯ
1935 г. 16 март. Германия отхвърля военните клаузи на Версайския договор и започва да изгражда редовна армия.
1935 г. Италия започва война с Етиопия (Абисиния). Обществото на народите налага икономически санкции срещу нея. България участва в санкциите.
1936 г. 7 март. Германските войски навлизат в демилитаризираната Рейнска зона.
1936 1937 г. Германия, Япония и Италия създават Антикоминтерновски пакт.
1936 1939 г. Гражданска война в Испания.
1938 г. 12 март. Аншлус (присъединяване) на Австрия към Германия.
1938 г. 30 септември. Мюнхенско съглашение между Германия, Англия, Франция и Италия, което дава Судетската област на Германия.
1939 г. 15 март. Германия окупира останалата част от Чехословакия. Словакия е обявена за независима държава.
1939 г. 23 август. В Москва е подписан Пакт за ненападение между Германия и СССР.
1939 г. 1 септември. Германия напада Полша. Започва Втората световна война.
1939 г. 15 септември. България обявява неутралитет.
1939 г. 17 септември. СССР навлиза на полска територия и присъединява Западна Украйна и Западна Белорусия.
1939 г. 25 октомври. Разпуснато е Народното събрание.
1939 г. декември. Спогодба със СССР за въздушни съобщения. Сключване на търговски договор.
1939 г. декември – януари 1940 г. Парламентарни избори.
1940 г. 16 февруари – 11 април 1942 г. Правителство на проф. Богдан Филов. Б. Филов – министър-председател, Иван Попов – външен министър, Петър Габровски – министър на вътрешните работи, Добри Божилов – министър на финансите, ген. Теодоси Даскалов – министър на войната, Славчо Загоров – министър на търговията, Иван Багрянов – министър на земеделието, Димитър Василев – министър на обществени сгради, Иван Горанов – министър на железниците, Васил Митаков - министър на просветата,
1940 г. април. Закон за гражданска мобилизация.
1940 г. юни. Създава се Дирекция на външната търговия.
1940 г. 7 септември. Крайовска спогодба за връщане на Южна Добруджа. На 21 септември българсака армия навлиза в опразнената от румънци Южна Добруджа.
1940 г. 27 септември. Подписан е тристранен пакт между Германия, Италия и Япония.
1940 г. октомври. Германия и Италия предлагат на България да се присъедини към Тристранния пакт.
1940 г. ноември. В страната е въведена купонна система.
1940 г. 18 ноември. Среща на цар Борис III с Хитлер по негова покана. Царят отказва да присъедини България към Тристранния пакт, но е наясно, че тази стъпка не може да се отлага дълго.
1940 г. 24 ноември. СССР предлага на България пакт за взаимна помощ и установяване на съветски бази на българска територия. По нареждане на Г. Димитров и Коминтерна започва т. нар. Соболева акция на БРП (к).
1940 г. 24 декември. Закон за защита на нацията. На евреите е забранено да бъдат приемани като български граждани, нямат право да бъдат избирани в законодателната, изпълнителната и общинска власт, да се откупуват от военна служба, да влизат в брак с лица от български произход, въвеждат се ограничения при постъпване в учебни заведения. Въвежда се данък върху еврейското имущество
1940 г. 29 декември. Закон за организиране на младежта. Създава се младежката организация “Бранник“.
1941 г. 20 януари. Продължително заседание на министерския съвет, на което се взема неизбежното решение за присъединяване към Тристранния пакт.
1941 г. 20-22 януари. Неуспешна мисия на американския полковник Донован за запазване на българския неутралитет и предотвратяване на съюза с Германия.
1941 г. 17 февруари. България и Турция подписват спогодба за дружба и ненападение.
1941 г. 1 март. Във двореца Белведере във Виена министър-председателят проф. Б. Филов подписва протокол за присъединяването на България в Тристранния пакт. В същия ден 680 000 германски войници навлизат в българска територия за военни действия срещу Гърция.
1941 г. 3 март. Британската империя скъсва дипломатическите си отношения с България.
1941 г. 4 март. САЩ блокират българските авоари, но дипломатическите отношения между двете страни са запазени. Запазени са и дипломатическите отношения със СССР.
1941 г. 13-15 април. Първи английски бомбардировки над София.
1941 г. 19-20 април. Български войски навлизат във Вардарска Македония, Източна Македония и Беломорска Тракия.
1941 г. април – юни. Капитулация на Сърбия и Гърция пред Германия и Италия.
1941 г. 19 април. Българските войски влизат в Македония и Беломорска Тракия. Окончателното решение за т.нар. “нови земи” ще се вземе след края на войната. В “новите земи” се разполага българска администрация.
1941 г. 22 юни. Германия напада СССР. Два дни след това българското посолство в Москва поема защитата на интересите на Германия, Унгария и Румъния.
1941 г. 24 юни. БРП (к) взема решение за въоръжена борба.
1941 г. началото на юли. Масови арести на комунисти.
1941 г. август - октомври. Неуспешни акции на т. нар. “подводничари” и “парашутисти”.
1941 г. 25 ноември. България се присъединява към Антикоминтерновския пакт между Германия и Япония от 1936 г.
1941 г. 12 декември. Решение на Народното събрание за обявяване на “символична война“ на Англия и САЩ.
1942 г. 11 април. Реконструкция в правителството на проф. Богдан Филов
1942 г. 17 юли. По съветската радиостанция “Хр. Ботев”, предаваща на български език е прочетена Програма на Отечествения фронт за спасяване на България в 12 точки.
1943 г. 10 август. Създава се Отечествен фронт (Българска работническа партия, БЗНС – “Пладне“, “Звено“, по-късно БРСДП).
1942 г. 25 август. Създава се Комисарство по еврейските въпроси. Комисар – Александър Белев.
1943 г. 22 февруари. Българо-германска спогодба за депортиране на 20 000 евреи от “новите земи”. За попълване на бройката Комисарството по еврейските въпрос предлага да се депортират 6 000 – 8000 евреи от България.
1943 г. 17 март. Протест на 43 депутати, начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев срещу антиеврейската политика на правителството и депортирането на българските евреи. Поради широки протести на цялата българска общественост, българските евреи не са депортирани. 11 400 евреи от Беломорието, Македония и Пиротско са депортирани към лагерите на смъртта.
1943 г. 10 август. Създаден е Национален комитет на Отечествения фронт. В него влизат К. Драмалиев от БРП, Н. Петков от БЗНС “Пладне”, Гр. Чешмеджиев от Социалдемократическата партия и К. Георгиев и Д. Казасов от “Звено”.
1943 г. 14 август. Среща на цар Борис ІІІ с Хитлер в германската Главна квартира на Източния фронт.
1943 г. 28 август. Умира цар Борис III. На престола застава малолетният Симеон II. На 5 септември цар Борис ІІІ е погребан в Рилския манастир.
1943 г. 9 септември. В противоречия с Търновската конституция ХХV обикновено народно събрание избира Регентство в състав – принц Кирил, проф. проф. Богдан Филов, ген. Никола Михов.
1943 г. 14 септември – 1 юни 1944 г. правителство начело с Добри Божилов. Добри Божилов – министър-председател и министър на финансите, Д. Шишманов - министър на външните работи, Дочо Христов – министър на вътрешните работи, Борис Йоцов – министър на просветата, К. Партов – министър на правосъдието, Р. Русев – министър на войната, Ив. Вазов – министър на транспорта, Ив. Бешков – министър на земеделието, Д. Василев – министър на обществените сгради, Хр. Петров – министър на железниците.
1943 г. октомври. Създават се т.нар. “Ловни дружини” - специални военно-полицейски формирования за борба с нелегалната съпротива.
1943 краят – началото на 1944 г. Начало на съюзническите бомбардировки над България.
1944 г. 10 януари, 29, 31 март, 20 април. Разрушителни бомбардировки над София.
1944 г. 26 януари. Създадена е специална военнополитическа част – жандармерия за борба с нелегалната съпротива.
1944 г. 24 март. Декларация на 10-те от нефашистката опозиция. Искания за промяна във външната политика, оттегляне на българските войски от Сърбия, прекратяване на полицейския терор, подобряване на отношенията със СССР.
1944 г. 1 юни – 2 септември. Правителство на Иван Багрянов. Ив. Багрянов – министър-председател,Първан Драганов – министър на външните работи, Ал. Станишев – министър на вътрешните работи, М. Арнаудов – министър на просветата, Д. Савов – министър на финансите, Ал. Сталийски – министър на правосъдието, Р. Русев – министър на войната и упвалляващ министерството на земеделието, Хр. Василев – министър на транспорта, Сл. Василев – министър на обществените сгради, Б. Колчев – министър на железниците.
1944 г. краят на юли – началото на август. Крупна акция срещу партизанското движение. Обявени са парични награди за партизански глави.
1944 г. август. Неуспешна мисия на Стойчо Мошанов в Анкара и Кайро за сондиране на възможността за примирие и мир със САЩ и Англия.
1944 г. 7 август. Декларация на 13 водачи на легалната опозиция. Искания за преустановяване на войната с Англия и САЩ, подобряване на отношенията със СССР, спазване на конституционните демократични права и свободи на гражданите, съставяне на конституционно правителство.
1944 г. 26 август. Окръжно № 4 на ЦК на БРП (к). Засилване на въоръжената борба.
1944 г. краят на август – началото на септември. Оттегляне на българските войски от Беломорска Тракия и Македония.
1944 г. 2 – 9 септември. Правителство на Константин Муравиев (БЗНС – “Врабча 1“, Демократическа партия, Народняшка партия). Оставени са няколко министерства за представители на ОФ, който обаче отказва да участва в кабинета поради планирания преврат. К. Муравиев – министър-председател и министър на външните работи, В. Димов – министър на вътрешните работи и вр. упр. министерството на железниците. , Б. Павлов – министър на правосъдието и вр. упр.министерството на просветата, Ал. Гиргинов – министър на финансите, Хр. Попов – министър на земеделието, Ст. Даскалов – министър на обществените сгради, Н. Мошанов, Д. Гичев, Ат. Буров - министри без портфейл. В програмната декларация на правителството се обявява политическа амнистия, спира се изпълнението на смъртни присъди, разформироване на жандармерията, разпускане на ХХV ОНС, разтуряне на всички фашистки организации, отмяна на антиеврейското законодателство, излизане от състоянието на война със САЩ и Англия, скъсване на съюзническите отношения с Германия, предлага се освобождаване на проф. Б. Филов от Регентството.
1944 г. 4 септември. Германски войски пленяват щаба на българския корпус в Нишка баня и щабовете на три български дивизии..
1944 г. 5 септември. СССР обявява война на България. Три дни по-късно съветските войски навлизат в страната, без да срещнат съпротива.
1944 г. 6 септември. Решение България да обяви война на Германия, което влиза в действие от 8 септември, поради опасността от германска окупация.
1944 г. 9 септември. Извършен преврат от верни на “Звено“ офицери. Правителство на Кимон Георгиев от партии на ОФ и независими интелектуалци. К. Георгиев – министър-председател, П. Стайнов – министър на външните работи, Антон Югов – министър на вътрешните работи, Ст. Чолаков – министър на просветата, П. Стоянов – министър на финансите, М. Нейчев – министър на правосъдието, Д. Велеч – министър на войната, Д. Некйво – министър на транспорта, Ас. Павлов – министър на земеделието, Б. Бумбаров – министър на обществените сгради, Анг. Държански – министър на железниците, Р. Ангелов – министър на народното здраве, Гр. Чешмеджиев – министър на съобщенията, Д. Казасов – министър на пропагандата.министри без портфейл - Добри Терпешев, Н. Петков, Ал. Оббов. На мястото на досегашните регенти се назначават Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов.
1944 г. 28 октомври. Сключено е примирие със страните от антифашистката коалиция.
1944 ноември – май 1945 г. Участие на България във войната срещу Германия.
Доц. д-р Петко Петков
Няма коментари:
Публикуване на коментар