Планински, Ски туризъм

Стара планина или Балкан (в Античността на гръцки ?????, Хемос; на латински Haemus, Хемус) е планинска верига в Европа, намираща се на Балканския полуостров, на която полуостровът е кръстен. Тя стига от Източна Сърбия до Черно море, като по-голямата и? част се намира на територията на България. Стара планина се простира по цялата дължина на България и разделя страната на Северна и Южна България. Най-високият и? връх е Ботев (2376 м). За повече инфо: цък!

Западните Родопи предлагат неизброимо множество пътища и пътеки, по които можете с дни и седмици да бродите сред разнообразна природа – вековни гъсти гори, скалисти върхове над просторни била, покрити с килими от цветя, ве личествени ждрела и пещери, които спират дъха, буйни реки и водопади. Родопите са уникални сред останалите българските планини с това, че в тази планина от праисторически времена до днес живеят хора и при вашите пътувания ще видите живописни села с изключително красиви старинни къщи, древни изгърбени мостове, параклиси и джамии. Ще се запознаете и с най-голямото богатство на планината – добри, сърдечни и гостоприемни хора. Най-хубавото нещо в една екскурзия са неочакваните, непредвидени случки и откриването на неща, за които нито сте чували, нито сте чели.

Рила (тракийско име Дуонакс, Дюнакс, Дунка, Роула, латинско Дунакс монс) — най-високата планина (ср. надм. вис. 1487 м) в България и на Балканския полуостров, част от Рило-Родопския масив. Издига се в Югозападна България, между Благоевградската и Дупнишката котловина — от запад, Самоковската и Костенецко-Долнобанската котловина — от север, и Разложката котловина — от юг. На запад долините на Струма и левият є приток р. Джерман я разделят от пл. Влахина и Осоговската планина; на север Клисурската и Боровецката седловина я свързват с планините Верила и Ихтиманска Средна гора, на изток Аврамовата седловина с Родопите, на юг седловината Предел — с Пирин. Дълж. ок. 83 км (от запад на изток), шир. ок. 52 км, площ 2629 квадратни км; най-висок е вр. Мусала (надморска височина 2925 м.).

Витоша е уникална! За нея е писано много, с възхищение и респект! Въпреки това, посещавайки я, всеки път откриваме нещо ново и непознато. Най- дългата пещера в България, огромното растително богатство, уникалните каменни реки, изобилието на води близоста до столицата обясняват интереса към нея. Напълно закономерно тук е първата проява на организиран туризъм у нас, подбудена от родолюбивият Алеко Константинов. Днес планината се радва на най- големия поток от туристи в нашата страна.
Витоша е първият национален парк не само в България, а и на Балканския полуостров. Той е обявен на 27. 10. 1934г. и е заемал площ от 6 401ха. Тази територия неколкократно е променяна, а паркът става "народен" (1936г) и "природен" (2000г). По настоящем природен парк "Витоша" заема територия от 26 606ха. В него са включени два резервата. БИСТРИШКО БРАНИЩЕ (1 061ха) е обявен заедно с парка, като основната цел на обявяването му е била да съхрани смърчовата популация в басейна на Стара река (горната част на Бистришка река). Днес голяма част от дърветата са на възраст над 120 години, а височината им достига 35м. Съвсем заслужено през 1977г . Бистришко бранище е обявен за биосферен резерват и е включен в програмата на "ЮНЕСКО"- "Човекът и биосферата". ТОРФЕНИЯТ РЕЗЕРВАТ е с площ 1 041ха и включва торфищата във високите части на планината между Черни връх и вр. Черната скала. Те са на възраст до 1500г. и на места торфния слой достига дебелина 60см. Тук се срещат 300 вида мъхове и 500 вида водорасли, а също така красиви и редки цветя. В м. Киселище се намира витошкият дендрариум, където на площ от 1400 дка могат да се видят интересни дървесни и храстови видове.
В северната част на планината има множество хижи, почивни станции и хотели. Първата хижа е "Алеко", намираща се в м. Киселище и попадаща сега в пределите на туристическият център "Алеко". Много бързо след нея се появяват хижите "Селимица", "Кумата", Фонфон", "Тинтява", "Еделвайс", "Момина скала" и др. В парка са прокарани над 290км алеи. Изградени са 6 ски- писти с дължина 13, 6км, 2 кабинкови ("Княжево- вр. Копитото" не функционира) и 4 седалкови въжени линии и 7 стационарни ски- влека. В планината има множество изкуствени водни площи, чешми, беседки, почивни кътове и др.

Пирин се простира в югозападните предели на България. Тя, подобно на Рила, е част от Рило - Родопския масив. По своята красота Пирин е достойна съперница на Рила. Тя е разположена надлъжно от северозапад на югоизток между долините на реките Струма и Места и котловините по тях. Пирин е втора по височина планина в България. Общата и площ е 1210 кв. км, а средната височина е 1033 м. Траките наричали Пирин Орбелос, което ще рече Белоснежна планина. Славяните я наричали Перин, на името на бога на гръмотевиците Перун.

Само 13% от площта на Пирин надхвърля 2200 м. Върховете над 2600 м. са двойно повече от тези на Рила планина но са съсредоточени изцяло в северната и част. Със своите причудливи форми от мрамор те привличат погледа отдалече.

В тясна връзка с Пирин е долината на р. Средна Места и привързаните към нея котловини Разложка и Гоцеделчевска.

Пирин планина се простира на юг от Рилския масив. Започва от седловината Предела (1140м) и завършва при Парилската седловина (1170 м). От запад е оградена от долината на р. Струма със Симитлийската и Санданско - Петричката котловина, а на изток - от долината на р. Места с Разложката и Гоцеделчевската котловина. В морфоложко отношение Пирин се поделя на три части : Северен (висок), Среден и Южен (нисък) дял.