петък, 20 август 2010 г.

За красотата на България

България - малко кътче от рая, съчетало в себе си невероятната красота на лазурното, топло море и величествените върхове на планините, покрити със снежни шапки.Разположена само на 2% от територията на Европа, България е щедро надарена от природата с изключително многообразие на пейзажа, мек, умерено- континентален, подходящ за целогодишен отдих климат, богатство на флората и фауната, многобройни лековити минерални извори.
Изключително красиви са планините Рила, Пирин, Стара планина и Западните Родопи с девствени гори, множество пещери, ждрела, водопади и езера, до които водят живописни еко пътеки.
Особен интерес в Рила представляват Седемте Рилски езера. Тук се намира и най-високият връх на Балканите Мусала и най-старият биосферен резерват Парангалица, който е част от Национален Парк 'Рила'. В Пирин планина се намират ледникови езера, красивият Попинолъшки водопад в едниименната местност и Мелнишките пирамиди. Национален парк 'Пирин' е включен в списъка на Юнеско за световно природно и културно наследство.
Стара планина се характеризира с наличието на множество пещери и водопади. Тук се намират Искърският пролом, пещерите Леденика и Елата, национален парк 'Централен Балкан', Природен парк 'Сините камъни'.
В планината Родопи природата е изваяла интересни природни феномени като пещери, проломи, скални пирамиди, скални гъби, по-известни от които са: Триградското ждрело, Буйновското ждрело, пещерата 'Дяволско гърло', Ягодинска пещера, Ухловица, Чудните мостове.
В планините се намират и чудесни зимни курорти и курортни селища с прекрасни условия за отдих туризъм: кк.Боровец, кк.Семково, кк.Пампорово, Банско, Смолян, Девин, Чепеларе и мн.др.
По черноморското крайбрежие също има множество възможности за екологичен туризъм: лонгозният резерват 'Камчия' в близост до Варна, Атанасовско езеро, Мандренско езеро до Бургас и мн. др.
България е страна с многобройни тихи, екологично чисти, самобитни кътчета, където имате възможност едновременно да се наслаждавате на прекрасна природа и потопите в атмосферата на традиционната българска култура и обичаи. Елена и околностите, Широка Лъка и околностите, Мелник, Трявна, Рупите, Котел, Жеравна, Боженци, Арбанаси, Аспарухово, Ковачевци, Копривщица са само някои възможности.
България се гордее със своите 3 национални и 10 природни парка, съхранили разнообразието, красотата и уникалността на нейното природно и културно наследство. Това са: нациналните паркове 'Рила', 'Пирин' и 'Централен Балкан' и природните - 'Русенски Лом', 'Врачански Балкан', 'Странджа', 'Персина', , 'Шуменско плато', 'Златни пясъци', 'Витоша', 'Сините камъни', 'Рилски манастир' и Българка. Изключително интересен е и резервата 'Сребърна', включен в списъка на Юнеско.
Едно от най-големите богатства на България са лечебните минерални извори, осеяли цялата територия - над 600 естествени извора и над 370 сондажни, някои от които по състав се равняват с водите на най-известните световни балнеолечебни и калолечебни курорти. Съчетанието от благоприятен климат, минерални води и красива природа са причина много хора да потърсят балнеолечебните курорти за ваканцията си като комбинират лечението с почивка и отдих. По известни балнеологични курорти са: Велинград, Наречен, Вършец, Кюстендил, Костенец, Сапарева баня (с най-горещите минерални води), Сандански, София, Поморие, Павел баня, Хисаря.

Еленски Балкан - едно райско кътче съчетало величието на гордия Балкан, съхранените с векове местни традиции и обичаи и богато културно-историческо наследство. Тук всеки ще открие по нещо за себе се.
За привържениците на планинския и пешеходен туризъм в региона има изградени многобройни туристически маршрути и еко пътеки, които разкриват прелестите на дивната старопланинска природа.
Край село Мийковци и връх Чумерна има ски писти и ски съоръжения, които създават чудесни възможности за зимни спортове. Почитателите на риболова ще могат да се радват на богат улов във водите на язовир Йовковци.
В град Елена ще се потопите в романтичната атмосфера на талантливи дърворезбари и дюлгери. В множеството малки махалички в Елинския балкан, като Мийковци, Балуци, Хъневци, Яковци, ще се докоснете до съхранените български традиции и обичаи в типична битова обстановка. Тук активно се развива селски и екологичен туризъм.
В манастирите Плаковски, Килифаревски, Капиновски - пазители на българщината - ще се запознаете с богата история на региона.

Село Буйновци се намира на 10 км южно от гр. Елена, недалеч от шосето Елена – Твърдица. Разположено е на високо място в южните поли на хълма Острец, на 600 м надморска височина.
Селото има хубаво южно и източно изложение. От него се открива хубава гледка на юг към билото на Стара планина с връх Чумерна, на запад дори до Шипка и на изток към Тузлука. На изток от селото протича река Боровщица (Мийковска река), а на запад е водосборния басейн на река Веселина.
През 1928 г. е основано читалището "Св. Св. Кирил и Методий". През 1910 г. е построена училищна сграда, а през 1939 г. читалище – общински дом.
От Освобождението (1878) до Съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885) в селото е имало митница.
Църквата "Св. Пророк Илия" е построена през 1836 г. на мястото на стара унищожена при турското нашествие. През Руско-турската война (1877 – 1878) същата е изгорена и разрушена за да бъде възстановена отново през 1890 г.
В продължение на много години селото е седалище на Горско стопанство. Дърводобивът и дървообработването и до днес са поминък на голяма част от населението.

Предполага се, че селото е основано след падането на България под османско иго. Само тук там са запазени по някоя характерна стара къща с големи надвиснали стрехи, с дървени обшивки на стените отвън. В миналото на мястото на селото е имало вековни гори. По някои наименования на местности – "Елова поляна", Елов чукар, може да се съди, че имало и иглолистни гори. Названието "Градището" в южните склонове на височината Острец е свидетелство за стари поселения.
За наименованието на селото има няколко предания. Едното гласи, че в тази труднодостъпна в миналото местност имало манастир, около който възникнало селището. Друго предание разказва, че в годините на робството тук се установил със стадото си дядо Буйно, който поставил началото на селището. Има предание, че селището получило наименованието си от буйните гори, сред които се заселили първите обитатели.

Няма коментари:

Публикуване на коментар