Като цяло, Чипровци е кокетно и приятно на вид градче. Но дори в цялостната му идилична атмосфера се открояват няколко забележителности, заслужаващи интерес.
Забележителности
Паметният знак "300 години Чипровско възтание":
За юбилея през септември 1988 г. в Чипровци е изграден централен площад, увенчан с оригинален паметник, който е посветен на подвига и саможертвата на чипровските възтанници от 1688 г. Паметникът е дело на скулптура Марко Марков.
Историческият хълм:
Стъпаловидна уличка извежда вляво от Културния дом на хълма, съхранил историята на Чипровци, неговата памет, неговото очарование. В летописите се разказва, а и от археологическите проучвания до известна степен се доказва, че първото селище в Чипровското землище се намирало в м. Буковец, на 2 км. югоизточно от града и носело името Буковец. В началото на 14 в. в него се заселили рудари от славянски произход с католическо вероизповедание. Тук дошли и 8 францискански монаси от манастира "Олово" - минорити, които засили разпространението на католицизма. Летописите съобщават, че чудотворната икона на Богородица три пъти напускала сама параклиса в Буковец и се приютявала в "Планината", тоест на днешния хълм в центъра на Чипровци. Тогава планинците разбрали, че Бог не иска нищо друго от тях освен да се поселят там и на реченото място да въздигнат храм на Богородица. През 1371 г. храмът бил готов, а иконата била пренесена с голямо тържество. В долината около новата църква вероятно се пренесла част или цялото население на Буковец и поставило началото на Кипровец.
Останките от католическата катедрала "Санкта Мария":
Построена е през 1371 г. Опожарена по време на Чипровското възстание от 1688 г.
Останките със съвременната надстройка - камбанария
Църквата "Възнесение Христово":
Строена вероятно през 14 в. Опожарена по време на възстанието, по-късно била възстановена. През 1865 г. бил изписан днешния иконостас от майстор Данаил от Щип. Църквата е паметник на културата.
Съвременно състояние
Останки от църквата "Свети Николай":
Източноправославна църква, строена през 17 в., опожарена по време на възстанието.
Чипровски манастир "Св. Йоан Рилски":
Възникнал през 10 в. когато България приела християнството и Кирило-Методиевото дело и е бил огнище на българската просвета. Съдбата на манастира е тясно свързана със съдбата на хората от този край. Няколко пъти опожаряван по време на робството и възстановяван. Манастирският комплекс включва:
Храмът "Св. Йоан Рилски" (построен 1829 г.), забележителен с хубавата резба на иконостаса, дело на копривщенския зограф Христо Енчев. В източната му част е построен малък параклис, посветен на Руския цар-освободител.
Кулата "Костница" - изградена след освобождението. В приземния етаж се намира костницата, в която са събрани костите на загиналите в освободителните борби.
Характерната за манастира обстановка
Останки от "Гушовския Манастир":
Строен през 17 в., опожарен по време на възстанието през 1688 г. За манастира се разказва легенда: Всяка година на храмовия празник от Балкана слизал елен (гушовец), когото принасяли в жертва. Веднъж еленът закъснял, хората не го почакали да отдъхне и го заклали изморен, това било съдбовният 6 септември 1688 г., последвалото възстание довело да разорението на градчето. От тогава до днес всички Чипровчани почитат 6 септември като се събират до останките на "Гушовския манастир" и правят народна трапеза-курбан.
Шарената Чешма:
Вкопана е близо 1,5 м. в земята, някога е била покрита със стенописи, за които свидетелства запазени стари снимки.
Пунковата Къща:
Намира се в близост до историческия музей. Реставрирана, тя носи истинското очарование на възрожденската литература. Горната част се ползва за хотел, а приземният етаж за клуб на приятелите на музея.
Личности
Чипровци се явява средище на известни болярски родове и книжовници - Парчевич, Пеячевич, Кнежевич, Томагионович, Тоймирович, дали лице в миналото на Кипровец и прочули го в цяла Европа. В по късните етапи от своето развитие, Чипровци се превърнало в средище на книжнина и просветна дейност, много славни български литератори са живяли и творили там през вековете, не случайно четвъртото чудо на Чипровци е литературната школа, ето някои от тях:
Петър Богдан Бакшев (1601-1674):
Притежава богата езикова култура и развива най-голяма книжовна дейност, ползва латински, италиански, гръцки, илирийски, румънски, турски, а вероятно и немски език. Неговите многобройни преводи и доклади предствляват интерес не само като исторически, но и като произведения на епистоларната и пътеписна литература. Бори се за равностойно участие на националните езици в литературния и църковен живот на европейските народи. Смята се за зъздател на българската историография, първият му труд е "Описание на Царство България" (1640 г.). Описва географските и етническите граници на България и българския народ и правото му на свободно развитие. В труда се съобщава за миналото на отделни градове и особено на Чипровец и околните села. Най-значителното произведение на Петър Богдан е "История на България" (1667 г.), век преди паисиевата история, отпечатана е след неговата смърт. Други произведения: "История на София" (1653 г.), "История на Охрид" и "История на Сърбия и Призренската епископия" (1655 г.).
Петър Парчевич (1612-1674):
Писмото на Петър Парчевич до папския нунций във Виена е неговата автобиография, с което слага начало на автобиографичния жанр в българската литература. Неговите писма и меморандоми са изключителни по своята композиция и стил и носят белезите на литературни произведения.
Филип Станиславов (1612-1674):
Родственик на братята Иван и Михаил Станиславови - водачи на Чипровското възстание от 1688 г. Той е католически епископ и автор на една от първите български печатни книги на кирилица - "Абагар" (от поместеното в книгата апокрифно послание на "Абагаря царя").
От този период на чипровската литературна школа са творците: Франческо Соймирович, Андрей Богослович, Павел Никпетрович, Марко Бандулович, Гаврил Манчич и Франко Марканич.
През втория период от развитието на книжовната школа чипровчани се изявяват далеч зад пределите на родината:
Кръстьо Пейкич (1680-1730):
В своите трудове разглежда отношенията между Православното Християнство и Католицизма. Част от произведенията му имат богословско-догматичен характер, а други като "Зерцало Истине" (1716) - исторически.
Яков Пеячевич (1681-1738):
Философ. Написва "Кратко събрание на старата и новата география или Наръчно географско изложение на Европа, Африка и Азия", публикувано в Загреб през 1714 г. В него отделя място и на България, като сочи нейните граници и Стара Планина, която нарича "Световна верига" или "Сребърна планина".
Франциск Ксавер Пеячевич (1707-1781):
Твори в епоха на идеологически, религиозни и научни спорове. Най-значителният му труд е "Седем книги богословски догми" (1756 г. - 600 стр.).
Няма коментари:
Публикуване на коментар