За красотата на България

България - малко кътче от рая, съчетало в себе си невероятната красота на лазурното, топло море и величествените върхове на планините, покрити със снежни шапки.Разположена само на 2% от територията на Европа, България е щедро надарена от природата с изключително многообразие на пейзажа, мек, умерено- континентален, подходящ за целогодишен отдих климат, богатство на флората и фауната, многобройни лековити минерални извори.
Изключително красиви са планините Рила, Пирин, Стара планина и Западните Родопи с девствени гори, множество пещери, ждрела, водопади и езера, до които водят живописни еко пътеки.
Особен интерес в Рила представляват Седемте Рилски езера. Тук се намира и най-високият връх на Балканите Мусала и най-старият биосферен резерват Парангалица, който е част от Национален Парк 'Рила'. В Пирин планина се намират ледникови езера, красивият Попинолъшки водопад в едниименната местност и Мелнишките пирамиди. Национален парк 'Пирин' е включен в списъка на Юнеско за световно природно и културно наследство.
Стара планина се характеризира с наличието на множество пещери и водопади. Тук се намират Искърският пролом, пещерите Леденика и Елата, национален парк 'Централен Балкан', Природен парк 'Сините камъни'.
В планината Родопи природата е изваяла интересни природни феномени като пещери, проломи, скални пирамиди, скални гъби, по-известни от които са: Триградското ждрело, Буйновското ждрело, пещерата 'Дяволско гърло', Ягодинска пещера, Ухловица, Чудните мостове.
В планините се намират и чудесни зимни курорти и курортни селища с прекрасни условия за отдих туризъм: кк.Боровец, кк.Семково, кк.Пампорово, Банско, Смолян, Девин, Чепеларе и мн.др.
По черноморското крайбрежие също има множество възможности за екологичен туризъм: лонгозният резерват 'Камчия' в близост до Варна, Атанасовско езеро, Мандренско езеро до Бургас и мн. др.
България е страна с многобройни тихи, екологично чисти, самобитни кътчета, където имате възможност едновременно да се наслаждавате на прекрасна природа и потопите в атмосферата на традиционната българска култура и обичаи. Елена и околностите, Широка Лъка и околностите, Мелник, Трявна, Рупите, Котел, Жеравна, Боженци, Арбанаси, Аспарухово, Ковачевци, Копривщица са само някои възможности.
България се гордее със своите 3 национални и 10 природни парка, съхранили разнообразието, красотата и уникалността на нейното природно и културно наследство. Това са: нациналните паркове 'Рила', 'Пирин' и 'Централен Балкан' и природните - 'Русенски Лом', 'Врачански Балкан', 'Странджа', 'Персина', , 'Шуменско плато', 'Златни пясъци', 'Витоша', 'Сините камъни', 'Рилски манастир' и Българка. Изключително интересен е и резервата 'Сребърна', включен в списъка на Юнеско.
Едно от най-големите богатства на България са лечебните минерални извори, осеяли цялата територия - над 600 естествени извора и над 370 сондажни, някои от които по състав се равняват с водите на най-известните световни балнеолечебни и калолечебни курорти. Съчетанието от благоприятен климат, минерални води и красива природа са причина много хора да потърсят балнеолечебните курорти за ваканцията си като комбинират лечението с почивка и отдих. По известни балнеологични курорти са: Велинград, Наречен, Вършец, Кюстендил, Костенец, Сапарева баня (с най-горещите минерални води), Сандански, София, Поморие, Павел баня, Хисаря.

Еленски Балкан - едно райско кътче съчетало величието на гордия Балкан, съхранените с векове местни традиции и обичаи и богато културно-историческо наследство. Тук всеки ще открие по нещо за себе се.
За привържениците на планинския и пешеходен туризъм в региона има изградени многобройни туристически маршрути и еко пътеки, които разкриват прелестите на дивната старопланинска природа.
Край село Мийковци и връх Чумерна има ски писти и ски съоръжения, които създават чудесни възможности за зимни спортове. Почитателите на риболова ще могат да се радват на богат улов във водите на язовир Йовковци.
В град Елена ще се потопите в романтичната атмосфера на талантливи дърворезбари и дюлгери. В множеството малки махалички в Елинския балкан, като Мийковци, Балуци, Хъневци, Яковци, ще се докоснете до съхранените български традиции и обичаи в типична битова обстановка. Тук активно се развива селски и екологичен туризъм.
В манастирите Плаковски, Килифаревски, Капиновски - пазители на българщината - ще се запознаете с богата история на региона.

Село Буйновци се намира на 10 км южно от гр. Елена, недалеч от шосето Елена – Твърдица. Разположено е на високо място в южните поли на хълма Острец, на 600 м надморска височина.
Селото има хубаво южно и източно изложение. От него се открива хубава гледка на юг към билото на Стара планина с връх Чумерна, на запад дори до Шипка и на изток към Тузлука. На изток от селото протича река Боровщица (Мийковска река), а на запад е водосборния басейн на река Веселина.
През 1928 г. е основано читалището "Св. Св. Кирил и Методий". През 1910 г. е построена училищна сграда, а през 1939 г. читалище – общински дом.
От Освобождението (1878) до Съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885) в селото е имало митница.
Църквата "Св. Пророк Илия" е построена през 1836 г. на мястото на стара унищожена при турското нашествие. През Руско-турската война (1877 – 1878) същата е изгорена и разрушена за да бъде възстановена отново през 1890 г.
В продължение на много години селото е седалище на Горско стопанство. Дърводобивът и дървообработването и до днес са поминък на голяма част от населението.

Предполага се, че селото е основано след падането на България под османско иго. Само тук там са запазени по някоя характерна стара къща с големи надвиснали стрехи, с дървени обшивки на стените отвън. В миналото на мястото на селото е имало вековни гори. По някои наименования на местности – "Елова поляна", Елов чукар, може да се съди, че имало и иглолистни гори. Названието "Градището" в южните склонове на височината Острец е свидетелство за стари поселения.
За наименованието на селото има няколко предания. Едното гласи, че в тази труднодостъпна в миналото местност имало манастир, около който възникнало селището. Друго предание разказва, че в годините на робството тук се установил със стадото си дядо Буйно, който поставил началото на селището. Има предание, че селището получило наименованието си от буйните гори, сред които се заселили първите обитатели.

За град Трявна

Град Трявна е формиран като селищен център на района още през 18 век. Най-ранните данни за съществуването на селище са от времето на тракийските племена, населявали част от Балканския полуостров. В края на 19 век гр. Трявна е безспорният културен и стопански център на района. Развитието на занаятите през периода на Българското възраждане в гр. Трявна води не само до стопански възход, но и до създаване на най-старата художествена школа в България - Тревненската. Оригиналните и уникални занаяти резбарство, иконопис, строителство формират характера и значимостта на Тревненската художествена школа, чиито произведения са разпространявани из цялата Османска империя, Румъния, Сърбия и Русия. След Освобождението на България през 1878 година общината започва индустриално производство на вълнен текстил, като първата фабрика е открита още през 1883 година. До първата половина на 20 век се създават редица промишлени предприятия, в които основните производства са свързани с обработка на дървен материал, мебелно производство, текстил, преработка на плодове, метални изделия, производство на електроенергия. През втората половина на 20 век настъпва значително развитие по обем и качество на промишлените мощности в областта на машиностроенето, текстилната и трикотажна промишленост, производството на топлоенергия, мебелно производство и дървообработване. Развитието на туристическите услуги в община Трявна започва в началото на 20-те години в гр. Трявна и гр. Плачковци. Понастоящем в общината има изградени почивни бази с над 1250 легла. За развитието на туризма като отрасъл на икономиката на общината допринася наличието на благоприятен умереноконтинентален климат с прохладно лято и лека зима.

Историята на село Голяма Желязна

 Най-напред са възникнали многобройните колиби и къщи между долищата,близко до водите и пасищата.Хората живеели самотно по две,три,четири,пет,най-много по шест къщи изработвани от плет,покрити с папрат,измазани с кал,промесена с тор.Коренили горите за да откриват поляни за пасища на добитъка или ги превръщали в ниви.Там правели къщи,които се заселвали предците на големите семейства.Всяка нова махала получавала името на своя основател.Битът на село Голяма Желязна през турско време е много променлив.Къщите са малки,строени на земята паянтови,градени с пръчки от свинаки или върбови пръти.Отвътре боядисани с бяла глина и шарени гайтани.

След 1900 година,къщите започнали да се покриват с плочи докарвани от Ломец,Лешница и Калейца.До 1932 година селото няма план и строителството се извършва по собствена самоинициатива.Промяната в строителството на къщите идва 3 години по късно през 1935 година с въвеждането на тухлите в полу-паянтови постройки.От намереният старо-турски документ в народна библиотека "Кирил и Методий" на 30 април 1999 година се доказва,че Желязна е съществувала като самостоятелно селище от 1847 година.От това следва , че тази година трябва да се приеме в историята единствено вярна и всички други твърдения да се обезсмислят и считат за неверни.През 1999 година се навършиха 521 години от създаването на това красиво село.Желязна е добила името си от това,че в землището й се е добивало желязо от баирите на Гъркупово / с днешно име Гърлупово /.В първите години след Освобождението е построен мост над река Топля,в местността Визурил,който свързва селото със Старо село,Борима,Дълбок дол и Троян.В 1922 година е построен Големият мост над река Топля в местността Рудювица.Трасирано е шосе на запад,което свързва селото с Лесидрен , Помашка Лешница / Кирчево / , Малка Желязна , Български Извор и София.

Първите следи от човешко присъствие на територията на селото са находки от Неолита в пещерата Топля.За първи път се споменава в османски документи от XV под името Зелезна.За произхода на името има две предположения.Първото е ,че през късното средновековие тук пристигат саксонски рудари (саси),които се смесват с местното население. Второто е, че през XVII век след потушаването наЧипровското въстание част от бежанците се заселват тук и започват добив на желязна руда.И двете предположения са категорични , че името се дължи на находището на желязна руда на територията на селото в местността Енча.В наши дни не се използва поради факта ,че рудата е малко.Легендата за основаването на селото гласи, че селото първоначално се наричало Браилица и се е намирало в м. Няголовото.Преди около 300 години се премества заради изтощаване на почвата.Новото място било мястото на днешната махала Бърдене. Така се казвало и новото селище.То бива нападнато от чума и сие налага населението да се спасява икрие. Чумата бива заровена от двама братя-близнаци с два вола-близнаци в м. Чумин кръст. След това селото продължава да съществува спокойно и дори се замогва благодарение на пътя Варна-Дубровник, на който се намирало. От търговията идвали големи приходи за населението. Естествено турците веднага забелязали.Бърденци били обвинени в убийството на боримска кадъна ,която била убита от самите турци и хвърлена в бърденските обори. Веднага последвало „наказание“. Селото било опожарено и част от населението избита. Оцелелите бърденци се разделили на три групи. Едните се преселили в близката местност Желязна и така основават Голяма Желязна. Втората група бягат чак в пловдивско и основават днешното селоСтаросел.Третата група забягва в Румъния

Ски курортен комплекс Пампорово

Пампорово е модерен ски курорт разположен в сърцето на Родопите и е най-южния ски курорт в Европа. Намира се на 240км от София и на 80 км от Пловдив. Летище Пловдив е най-близкото до Пампорово, на 90 минути път с кола. Пампорово е известен с изключителната си природна красота и условия за отмора. Посещава се от много чужди и български туристи, желаещи почивка и развлечение.

Привлекателен и съвременен Пампорово е най-слънчевия планински курорт в Европа, с не по-малко от 270 слънчеви дни на година. Заради влиянието на средиземноморския климат, дневните температури не са с големи колебания. Ски-сезона започва от края на декември и продължава до средата на април. Средната темперетура e –3*С. Високите върхове спират ветровете и запазват снежната покривка през зимата и през зимния сезон курорта има идеална комбинация от условия - много сняг и слънце. Хотели в Пампорово

Ски пистите са с обща дължина 16км., при надморска височина от 1926м до 1450м., като повечето започват от връх Снежанка.
Снежанка 1 (Снежанка-Язовира) - - средно трудна - дължина 990 m - денелвация - 155 m
Снежанка 2 (Снежанка-Студенец) - много трудна - дължина 1100 m - денелвация - 285 m
Снежанка 3 (Снежанка–Двата моста) - средно трудна - дължина 1500 m - денелвация - 405 m
Снежанка 4 (Снежанка-Ардашлъ) - средно трудна - дължина 2200 m - денелвация - 476 m
Снежанка 5 (Снежанка-Ардашлъ) - средно трудна - дължина 3100 m - денелвация - 476 m
Снежанка 6 (Снежанка-Язовира-Студенец-Ардашлъ) - лека - дължина 3800 m - денелвация - 476 m
Снежанка–Смолянски езера - средно трудна - дължина 3000 m - денелвация - 390 m
Студенец-Автогарата - средно трудна - дължина 800 m - денелвация - 90 m

Ски лифт Ски училището разполага с висококвалифицирани инструктори, които обучават начинаещите скиори в група или индивидуално. Продължителността на различните курсове е между 3 и 12 дни и на успешно завършилите обучението се издават сертификати.
Курортът разполага с 24-часов медицински център за спешна помощ с линейка, клиника, аптеки. Предвидено е и възможност за оказване на първа помощ по всички ски писти. Квартири в Пампорово

Забележителности в Пирдоп и региона

Еленска базилика – руини на раннохристиянски паметник от края на V - началото на VI в., устоял в продължение на повече от единадесет века. Намира се на около 3.5 км., североизточно от града в красивата местност Еленско, където все още има руини от времето на император Юстиниан I. Близо до тях могат да се видят и руините от древно селище, за което се предполага че е древният тракийски град Бурдапа. В района могат да бъдат посетени останки от епохата на неолита и много тракийски гробници.

Храм Свето Успение Богородично – построена е върху основите на стара църква през 1819 г. Уникат е резбованият орехов иконостас, дело на майстори от Дебърската школа – един от двата запазени до днес в страната и общо четири за Балканите. Най-старите икони в храма са от 1823 г. на тревненския зограф Йоаникий папа Витанов.

Музей Луканова къща – сграда, принадлежала на известния възрожденски книжовник и просветител, първи издател на литография на Св. Св. Кирил и Методий (1858 г.). След освобождението депутат в Учредителното, Първото Велико народно събрание, както и в Първото и Второто обикновено народно събрание.

Основно училище – паметник на загиналите във войните 1912-1913 и 1915-1918 г. Тодор Влайков, построено през 1934 г. и приживе приело името на писателя. Тодор Генчов Влайков е роден в гр. Пирдоп, той е български белетрист, публицист и обществен деец. Влайков е един от лидерите на Радикалдемократическата партия.

Къща – музей Никола Пушкаров – роден дом на участника в Илинденско Преображенското въстание и пръв почвовед у нас. Никола Петков Пушкаров е роден в град Пирдоп през 1874 год.  Той е първият български почвоизследовател и родоначалник на почвознанието поставено у нас.   Занимавал се е с проучване на почвените типове и торопотребността им, създава първата почвена карта на България през 1931 година.

Рила планина

Величествена. Това е думата, която може би описва Рила Планина най-добре. Заоблени тревни била, високи алпийски стени, измурудени езера, буйни реки и обширни гори. В Рила планина има от всички прелести на планинската природа. Не случайно именно тук се намира най-големия резерват на Балканския полуостров - "Централен Рилски" (12394ха). Рила е и планината с най-високият връх на Балканския полуостров - Мусала, 2925м, и с най-голямото циркусно езеро- Смрадливото езеро (212дка).
Рила е "свещена" планина за любителите на атрактивните и екстремните спортове. Изкачването на северната стена на вр.Мальовица през 1938г. от Константин Саваджиев и Георги Стоименов се смята за рождена дата на българският алпинизъм. Години по късно по отвесните гранитни стени на Злият Зъб, Дяволските Игли, Двуглав и други върхове в района са прокарани изключително сложни катерачни маршрути. В района на вр.Мальовица са направени и едни от първите в България екстремни спускания със ски и сноуборд.
Естествено Рила е и любимо място за отдих и спорт на много българи. Само на един час от София се намира ски курорт Боровец. А другите ски центрове и изходни пунктове за северните склонове на планината са в непосредствена близост.
В Рила се намира и най-големият Манастир в България - Рилският манастир. Основан от св.Иван Рилски той първоначално се е намирал под Еленин връх, но е разрушен от лавина. На сегашното си място е изграден през 14век. През годините на османското робство Рилският манастир се явява като основно хранилище на българската култура и духовност! В днешни дни той е една от най-големите туристически забележителности на България.
   

Топографска характеристика
Рила планина се намира в Юго-Западна България. Площта й възлиза на 2629 кв.км. Средната височина на планината е 1487м, като в нея има около 140 върха с височина над 2000м. Рила е най-високата планина на Балканския полуостров - вр.Мусала, 2925м.
Рила планина се поделя на 4 дяла - Източна, Средна, Югозападна и Северозападна Рила.
   

Климат
Географското положение и надморската височина на Рила Планина обуславят нейния климат. Тя е разположена между областите с умереноконтинентален и преходно средиземноморски климат и е под тяхно влияние. Преобладаващите ветрове са със западна компонента, като през зимния сезон са предимно северозападни. Бурни югозападни и южни ветрове духат в края на зимата (Април), а много често и в периода около нова година. Във високите части на планината падат годишно около 1100мм валежи, като почти 80% от тях са под формата на сняг. На много места снежната покривка се задържа около 250 дни в годината, като средната й дълбочина надхвърля 2 метра. Най-ниската средна месечна температура се отчита на вр.Мусала - минус 11,6С (м.Февруари), а най-високата средна лятна температура на върхя е 5,4С (м.Август)
       

Най-подходящи периоди за спорт
Най-подходящи за практикуване на летни спортове са месеците от Май до Септември. През Май и Юни обаче времето е много динамично. Следобедните бури са често явление. На много места има и големи снежни преспи. През тези месеци и голяма част от реките са доста пълноводни, което понякога прави пресичането им проблемно. Юли и Август по правило са сухи и по-топли месеци. Естествено, има и изключения, за които винаги трябва да сте подготвени. Много често първата снежна буря на Рила е именно по време на силно разваляне на времето през Август. Септември е типичен ранно-есенен месец. Нощем температурите стават доста ниски а през деня рядко надхвърлят 15С. Не са редки случаите обаче с кристално безоблачно време в продължение на една-две седмици. Това са и едни от най-добрите моменти за туризъм. Октомври и Ноември като правило не са подходящи за спортни активности. При добри зими, условия за ски има от началото на Декември. Снегът обаче още не е слегнал и предвижването пеша в планината е изключително трудно. Началото на Януари обикновено се характеризира с твърд и фирнован сняг, който понякога е и заледен. Февруари, Март и началото на Април са най-подходящи за каране на ски. Обикновено в началото на м.Май снегът се фирнова и условията стават много подходящи за екстремни ски спускания.
   

Водно богатство
Характерно за Рила е, че планината е осеяна с много езера, като не са рядкост циркусите с по над 5. Общият им брой е около 190, като не се смятат около 30 малки, които пресъхват през лятото. Рила дава началото на най-дългите и големи български реки. От тук извират р.Искър, р.Марица и р.Места. Гоилеми реки се вливат и в р.Струма - Рилска, Джерман и Благоевградска бистрица.
    

Растителност и резервати
Растителното богатство на Рила е изключително голямо. Поради тази причина тук се намира и най-големият национален парк в България - НП "Рила". Неговата площ е около 80000ха, като 53481ха са гори и земи от горския фонд, а 27565 - високопланински пасища и ливади. В Рила се намират и резерватите "Централен Рилски"(12394ха), "Парангалица" (1509ха), "Скакавица" (71ха) и "Ибър" (2249ха). Над 90% от горите в парка са с естествен произход. В Рила се срещат и повече от половината растителни видове на България. 8 растения се срещат само тук в Целия свят.

Изключителн богата е и фауната на Рила. Срещат се 5 вида риби, 19 земноводни и влечуги, 107 вида птици и 55 вида бозайници. Рила е от особена важност за опазването на глухара, царския орел, дивите кози, кафявата мечка и др.

Природен парк Рила

 площ: 81 046 хектара
- горите покриват 53 481 хектара
- безлесната зона е 27 565 хектара
- 90% от екосистемите са естествени
- има 4 резервата с обща площ 16 222,1 хектара
- най-висок връх: Мусала – 2925 м. надморска височина
- най-ниска точка: над Благоевград, около 800 м. надморска височина

Национален парк “Рила” e най-големият национален парк в България. Разположен е на 100 км. южно от София, в централните и най-високи части на Рила планина. В него се опазват: саморегулиращи се екосистеми, които притежават значително биологично разнообразие; съобщества и местообитания на редки и застрашени видове; исторически паметници със световно значение за науката и културата. Оттук извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров. Името Рила произхожда от тракийското “роула”, което означава “много вода”.

По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни гори от смърч, бяла мура и бял бор. Установените досега в Парка видове висши растения представляват 38,35% от висшата флора на България. Общият брой на ендемитите (видове с ограничено географско разпространение) е 57. От тях локалните ендемити са 3 вида, българските – 18, а 36 вида са балканските ендемити. Общият брой на реликтите (видове, остатък от минали геологични епохи) на територията на Парка е 105 (74 вида от ледниковия период и 31 вида от Терциера). От видовете висши растения на територията на Парка, в Червената книга на България са вписани 98 – 13% от всички видове в Червената книга. 141 вида са лечебните растения, 20 от тях са в Червената книга, a защитени от Закона за защита на природата са 8 вида. Мъховете са 282 вида, гъбите – 233 вида (11,6% от установените в България), а водораслите – 130 вида.

Тази част на Рила планина обитават 2934 вида от безгръбначните и 172 вида от гръбначните животни в България. Птичият свят е представен от 99 вида, което е около 30% от гнездящите видове в страната, a 94 вида са с консервационен статус. От гръбначните животни, които се срещат в Парка, 121 вида са вписани в българската Червена книга, 15 вида – в европейската Червена книга, 24 вида – в червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN), а 158 – в списъците към Бернската конвенция. Oт безгръбначните животни 41 вида са включени в световни и европейски списъци на застрашени видове.

В Национален парк “Рила” са представени 60 типа хабитати, според класификацията CORINE (методология за описание на природни местообитания, създадена в рамките на Проекта на Комисията на Европейския съюз CORINE BIOTOPS). От тях 29 са с високо консервационно значение и фигурират в Списъка на застрашените хабитати, изискващи специални мерки за опазване, според Директивата за хабитатите на Европейския съюз и Резолюция 4, свързана с нея.

Паркът обхваща и просторни билни тревни съобщества, повече от 100 върхове с надморска височина над 2000 м., скални стени, пропасти, пещери, дълбоки каньони и водопади. На територията на Парка са разположени около 120 езера, от които 70 са от ледниковия период.

Национален парк “Рила” е любимо място за туристи, природолюбители и естествоизпитатели. Паркът е създаден, за да съхрани природата на планината и свързаните с нея традиции и поминък на местното население. България и българската общественост гарантират опазването на природното богатство чрез обявяването на Парка за национален на 24 февруари 1992 г. и създаването на специализирана управленска структура – Дирекция, която е регионален орган на Министерството на околната среда и водите. За опазването на дивата природа, Дирекцията работи съвместно с местни организации и доброволци.

Национален парк “Рила” е една от най-ценните и най-големи защитени територии в Европа – втора категория според Международния съюз за защита на природата (IUCN). Паркът и четирите резервата в него са в Списъка на представителните защитени територии на ООН. Резерватът “Парангалица” и бившият “Маричини езера” (който е включен в територията на “Централен Рилски резерват”) са част от Световната мрежа биосферни резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. На територията на Национален парк “Рила” се намира и най-големият резерват в страната – “Централен Рилски резерват” с площ 12 393,7 хектара, както и един от най-старите резервати в България – “Парангалица”, обявен през 1933 г.

Граници на Парка

Национален парк “Рила” е разположен в Рила планина (между 41°53? и 42°19? северна ширина, 23°07? и 23°55? източна дължина), в западната част на България. Паркът включва безлесните части по билото на планината и част от горските иглолистни комплекси под него, в четирите главни дяла на планината: източен, среден, югозападен и североизточен. Той обхваща около 30% от целия планински масив. Средната височина на върховете от основните била е около 2700 м. Тук се намира и най-високият връх в България и на Балканския полуостров – Мусала (2925 м.).