сряда, 18 август 2010 г.
Най- добрият град за живеене гр. Варна
гр. Варна - морската столица на България. Варна е един от най-красивите Български градове, разположен в Североизточна българия, градът впечетлява гостите си не само със своята красота, но и с морския дух и богатата си история. В гр. Варна живеят близо 325 000 души, но през летният сезон броят им нараства значително, в града е разположена най-красивата морска градина в Източна Европа. Варна е известна по света със своите исторически паметници, природа, море, курортни комплекси, вилни селища, заведения, почивни станции, хотели, места за отдих и още много други.
За село Арбанаси
С. Арбанаси е едно от най китните български курортни селища, с население около 1500 местни жители. Намира се в подножието на Стара планина на около 250 км. от гр.София. Възможноста за селски туризъм тук е голяма: на разположение са 35 къщи, които предлагат едновременно съвременни условия за почивка и запазени елементи на старовременната българска култура, организират се походи в гората и околните селища, също така импровизирани сафарита и други развлечения за туристите. Архитектурният резерват Арбанаси се намира на 4 км. от Велико Търново и е едно от най-самобитните и живописни селища в България. С монументалната си и неповторима архитектура и природни дадености, селото е истински рай за туристите. Къщите и църквите се славят с външната и вътрешната си декоративна украса, дърворезби и стенна живопис, датиращи от периода 16-18 век. В селото има пет църкви и два манастира, строени в края на 16-ти и началото на 17-ти век.
Възможности за туризъм в България
Възможности за културен туризъм
България е страна с богато културно наследство. Образци на културното и историческо наследство като архитектурни паметници, предмети на бита и ценности, има още от Палеолита, когато различни племена са населявали територията на днешна България, от Древността (главно образци на тракийската култура), Средновековието, Възраждането и съвременноста.
Възможности за селски туризъм
България - малко кътче от рая, съчетало в себе си невероятната красота на лазурното, топло море и величествените върхове на планините, покрити със снежни шапки.Разположена само на 2% от територията на Европа, България е щедро надарена от природата с изключително многообразие на пейзажа, мек, умерено- континентален, подходящ за целогодишен отдих климат, богатство на флората и фауната, многобройни лековити минерални извори.
Възможност за морски туризъм
България е известна по света с красивото си Черноморие и европейските курорти. Страната дава възможност всяка година хиляди туристи да прекарат едно незабравимо лято край морето. Условия за морски туризъм има през летния сезон- от май до септември, но по черноморските курорти има възможности и за всесезонна почивка.
Възможност за ловен туризъм
В България са обособени няколко ловни сезона, през които е разрешен горския лов, а целогодишно е разпространен риболовът. Има специални язовири, където се срещат много и различни видове риба. Ловът е разпостранен във високите гористи местности.
Възможности за планински туризъм
България впечатлява и със своите величествени планини, равнини и долини, където е развит планинския туризъм. През зимния сезон по планините на България има възможност за зимна почивка, каране на ски и др. По тези места има чудесно развити, красиви зимни курорти.
България е страна с богато културно наследство. Образци на културното и историческо наследство като архитектурни паметници, предмети на бита и ценности, има още от Палеолита, когато различни племена са населявали територията на днешна България, от Древността (главно образци на тракийската култура), Средновековието, Възраждането и съвременноста.
Възможности за селски туризъм
България - малко кътче от рая, съчетало в себе си невероятната красота на лазурното, топло море и величествените върхове на планините, покрити със снежни шапки.Разположена само на 2% от територията на Европа, България е щедро надарена от природата с изключително многообразие на пейзажа, мек, умерено- континентален, подходящ за целогодишен отдих климат, богатство на флората и фауната, многобройни лековити минерални извори.
Възможност за морски туризъм
България е известна по света с красивото си Черноморие и европейските курорти. Страната дава възможност всяка година хиляди туристи да прекарат едно незабравимо лято край морето. Условия за морски туризъм има през летния сезон- от май до септември, но по черноморските курорти има възможности и за всесезонна почивка.
Възможност за ловен туризъм
В България са обособени няколко ловни сезона, през които е разрешен горския лов, а целогодишно е разпространен риболовът. Има специални язовири, където се срещат много и различни видове риба. Ловът е разпостранен във високите гористи местности.
Възможности за планински туризъм
България впечатлява и със своите величествени планини, равнини и долини, където е развит планинския туризъм. През зимния сезон по планините на България има възможност за зимна почивка, каране на ски и др. По тези места има чудесно развити, красиви зимни курорти.
Екстремен туризъм
Алпинизъм е вид високопланински спорт (някои го считат едновременно с това и за хоби) и се състои в катерене на планини, обикновено с цел покоряване на планински върхове. Терминът е известен като алпинизъм най-вече в Европа, докато в Америка предпочитаният термин на английски е планинско катерене (Mountaineering).
В зависимост от терена, алпинизмът може да бъде разделен условно на 3 вида - снежно, ледено и скално катерене. Различните терени изискват различни техники, но също така имат и някои общи характеристики като изключителна спортна и техническа подготовка, специално оборудване и екипировка и натрупване на много практически опит.
Съществуват два вида стилове в изкачването: алпийски и хималайски. Алпийският стил представлява последователно и постепенно изкачване на върха с цялото оборудване и екипировка. Хималайският стил се отличава значително от алпийския. При него се прави предварителна подготовка на маршрута, установяване на базови междинни лагери и доставка на различни съоръжения и кислород. При него може да се наложат многократни изкачвания и слизания между различните лагери. Този стил отнема много повече време, но се оказва по-успешен при покоряването на осемхилядниците.
Главни опасности при катерене на планини
Алпинист преодолява ледникова пукнатина
* Лавини - това е една от най-често пренебрегваните опасности, дори от опитни скиори и алпинисти. Всяка година, между 120 и 150 души загиват при малки лавини в областта на Алпите. Най-често това са мъже на възраст от 20 до 35 години. В повечето случаи решението да не се пресича определена област поради опасност от лавини е свързано със загуба на време и използване на обиколни пътища. Най-голямата вероятност за лавини съществува на дълги, открити, 30 до 45 градусови наклони, с много малко дървета или скали, обиконовено с прясно навалял сняг.
* Снежни бури - високо в планината времето търпи резки промени и може да се смени няколко пъти на ден. Изведнъж паднала мъгла или обилен като завеса снеговалеж могат значително да затруднят видимостта. Понякога силни ветрове съчетани с ниски температури могат да направят придвижването невъзможно. Гръмотевични и светкавични бури, особено през лятото, също поставят на изпитание алпинистите.
* Свлачища - особено при скалното катерене, катерачите трябва много точно да преценят твърдостта и стабилността на камъните в които забиват съоръжения или на които стъпват. Планините са подложени на непрекъсната ерозия и един камък може да предизвика огромно свлачище. При ледените и снежни покрития, нестабилни камъни може да са покрити със сняг или лед, което ги прави още по-опасни. Изисква се опит, тренировка и способности, за да бъдат разпознати такива опасности. Много е важно в тези случаи да има осигуровка от поне още двама души. В определени заледени участъци, които могат лесно да бъдат идентифицирани от опитни катерачи, се формират огромни ледени висулки, които представляват точно толкова голяма опасност, колкото и падащите камъни и следва да бъдат избягвани.
* Пропасти - пропастите високо в планините, където са ледниците, представляват тесни, дълбоки и отвесни цепнатини, пропуквания в леда. Те биват явни и скрити. Последните са покрити, но не и запълнени със сняг. Падането в такива скрити пропасти представлява огромна опасност за алпинистите.
* Заледени склонове - склонове, огряни от слънцето през деня, могат да станат меки и при падане на температурата да се заледят. Особено опасни са заледени склонове, върху които е паднал нов сняг.
Скачането с бънджи , в който човек скача от някое високо място завързан с еластично въже . Единият край на въжето се завързва са тялото или глезените на човека, а другият за мястото, от където е скочил. След като човека скочи и въжето се разпъне, скоростта на падане намалява като се предава на ластичното въже. След това скочилият се люлее нагоре-надолу до окончателното спиране.Най-често скачания с бънджи се провеждат от високи мостове.
Бънджи скоковете водят началото си от остров Пентекост в Тихия океан. Жителите на едно от племената и до днес строят до 25-метрови кули от бамбукови стъбла, от където младежите, завързани за краката с лиани, скачат, за да докажат своята зрялост и да заслужат правото да се наричат мъже. Като мярка за смелостта на младия човек се смята височината, от която скача, както и разстоянието, на което се намира от земята, когато увисне с главата надолу.
На 1 април, 1977 година четирима членове на Клуба за Опасни спортове към Оксфордския университет осъществяват първият съвременен бънджи скок. Те скачат от висящия мост на Клифтън, висок 72 метра. Четиримата официално облечени (според правилата на клуба) любители на приключенията са незабавно арестувани. Идеята за бънджи скоковете сякаш замира, за да се възроди десетина години по-късно в Нова Зеландия.
За родина на съвременните бънджи скокове се приема Нова Зеландия, където в края на 80те години започва практикуването на скокове с ластично въже. Бънджи скоковете дължат своята известност на новозеландеца А.Дж. Хакет, който извършва легендарен скок от Айфеловата кула в Париж. Скокът от Айфеловата кула е предаван по всички световни телевизионни канали.
След това паметно събитие бънджи скоковете започват да се развиват във Франция, разпространяват се из цяла Европа и добиват популярност по целия свят. През 1992 година започват да се провеждат първите бънджи скокове в България. На 10 април 1992 година Росен Касабов провежда два изпитателни скока от Аспаруховия мост .
Фрийрън е наименованието на групов спорт, съчетаващ дисциплините паркур и стрийт трикинг. Във паркур, елементите се ограничават без излишни движения до по-бързото преминаване, на дадено трасе или препятствия. При фрийрън, ограниченията са премахнати и на фокус е по-ефектното преминаване на трасето. Във фрийрън се включват салта, поредици от ефектни ваултове.
Основните салта, използвани във фрийрън са : предно салто, задно салто, странично салто. По-сложни комбинации включват поредица от салта, салта с градуси, салта от стени и други повърхности. Друг елемент във фрийрън са ваултове. Във фрийрън се използват ваултовете, взети от паркур, включително всякакви техни разновидности. Пример за това са vert ваулт, straddle ваулт, reverse ваулт. Използват се английските им наименования.
Всеки може да се занимава с фрийрън, защото той е спорт за здраве, стига да има добра физическа подготовка и хъс. Не се препоръчва да се практикува от деца под 16 години, поради фактът, че тяхната костно-мускулна система е в процес на растеж, в следствие на което могат да възникнат травми и деформации, които да афектират във по-напреднала възраст.
Фрийрън е безопасен спорт дотолкова, доколкото го практикуваш с умерен риск. Желателно е начинаещите да се запознаят с основите на спорта и началните стъпки.
Практикуващите фрийрън се разделят на отбори (crew), където те тренират в затворена среда. Целта на спорта е да се прескочат границите на сивото ежедневие. С практикуването на този спорт, практикуващите започват да гледат с други очи на градската среда - не като ограничение, а като възможност.
Някой известни фрийрън crew-та са ::
Team Evolution (UK), Dvinsk Clan, UF Crew, Team Tempest.
а в България ::
SJC - Sofia Jumpers Crew, SX3 - Sofia Street Squad, FG - Flyover the Gravity, LEDVC - Les Espirits Du Vent Crew. S.M.C-Street Matamos Crew. NMC - No Mercy Crew.
В България има една Фрийрън организация, занимаваща се с разпространението и правилното практикуване на този спорт. Под нейният знак се провеждат много събития като
Freerun Loop Tour Tour, Extreme Fest Bourgas, Sprite Graffiti Fest, Kazichane Extreme Sports Fest.
Във Фрийрън България членуват много отбори, събрани под общото име. Сайтове на организацията са :
Freerun Bulgaria FRBG, Parkour Bulgaria FRBG, Team Movement TM. Freerun е спорт в които опъваш възможностите си до краен предел.
В зависимост от терена, алпинизмът може да бъде разделен условно на 3 вида - снежно, ледено и скално катерене. Различните терени изискват различни техники, но също така имат и някои общи характеристики като изключителна спортна и техническа подготовка, специално оборудване и екипировка и натрупване на много практически опит.
Съществуват два вида стилове в изкачването: алпийски и хималайски. Алпийският стил представлява последователно и постепенно изкачване на върха с цялото оборудване и екипировка. Хималайският стил се отличава значително от алпийския. При него се прави предварителна подготовка на маршрута, установяване на базови междинни лагери и доставка на различни съоръжения и кислород. При него може да се наложат многократни изкачвания и слизания между различните лагери. Този стил отнема много повече време, но се оказва по-успешен при покоряването на осемхилядниците.
Главни опасности при катерене на планини
Алпинист преодолява ледникова пукнатина
* Лавини - това е една от най-често пренебрегваните опасности, дори от опитни скиори и алпинисти. Всяка година, между 120 и 150 души загиват при малки лавини в областта на Алпите. Най-често това са мъже на възраст от 20 до 35 години. В повечето случаи решението да не се пресича определена област поради опасност от лавини е свързано със загуба на време и използване на обиколни пътища. Най-голямата вероятност за лавини съществува на дълги, открити, 30 до 45 градусови наклони, с много малко дървета или скали, обиконовено с прясно навалял сняг.
* Снежни бури - високо в планината времето търпи резки промени и може да се смени няколко пъти на ден. Изведнъж паднала мъгла или обилен като завеса снеговалеж могат значително да затруднят видимостта. Понякога силни ветрове съчетани с ниски температури могат да направят придвижването невъзможно. Гръмотевични и светкавични бури, особено през лятото, също поставят на изпитание алпинистите.
* Свлачища - особено при скалното катерене, катерачите трябва много точно да преценят твърдостта и стабилността на камъните в които забиват съоръжения или на които стъпват. Планините са подложени на непрекъсната ерозия и един камък може да предизвика огромно свлачище. При ледените и снежни покрития, нестабилни камъни може да са покрити със сняг или лед, което ги прави още по-опасни. Изисква се опит, тренировка и способности, за да бъдат разпознати такива опасности. Много е важно в тези случаи да има осигуровка от поне още двама души. В определени заледени участъци, които могат лесно да бъдат идентифицирани от опитни катерачи, се формират огромни ледени висулки, които представляват точно толкова голяма опасност, колкото и падащите камъни и следва да бъдат избягвани.
* Пропасти - пропастите високо в планините, където са ледниците, представляват тесни, дълбоки и отвесни цепнатини, пропуквания в леда. Те биват явни и скрити. Последните са покрити, но не и запълнени със сняг. Падането в такива скрити пропасти представлява огромна опасност за алпинистите.
* Заледени склонове - склонове, огряни от слънцето през деня, могат да станат меки и при падане на температурата да се заледят. Особено опасни са заледени склонове, върху които е паднал нов сняг.
Скачането с бънджи , в който човек скача от някое високо място завързан с еластично въже . Единият край на въжето се завързва са тялото или глезените на човека, а другият за мястото, от където е скочил. След като човека скочи и въжето се разпъне, скоростта на падане намалява като се предава на ластичното въже. След това скочилият се люлее нагоре-надолу до окончателното спиране.Най-често скачания с бънджи се провеждат от високи мостове.
Бънджи скоковете водят началото си от остров Пентекост в Тихия океан. Жителите на едно от племената и до днес строят до 25-метрови кули от бамбукови стъбла, от където младежите, завързани за краката с лиани, скачат, за да докажат своята зрялост и да заслужат правото да се наричат мъже. Като мярка за смелостта на младия човек се смята височината, от която скача, както и разстоянието, на което се намира от земята, когато увисне с главата надолу.
На 1 април, 1977 година четирима членове на Клуба за Опасни спортове към Оксфордския университет осъществяват първият съвременен бънджи скок. Те скачат от висящия мост на Клифтън, висок 72 метра. Четиримата официално облечени (според правилата на клуба) любители на приключенията са незабавно арестувани. Идеята за бънджи скоковете сякаш замира, за да се възроди десетина години по-късно в Нова Зеландия.
За родина на съвременните бънджи скокове се приема Нова Зеландия, където в края на 80те години започва практикуването на скокове с ластично въже. Бънджи скоковете дължат своята известност на новозеландеца А.Дж. Хакет, който извършва легендарен скок от Айфеловата кула в Париж. Скокът от Айфеловата кула е предаван по всички световни телевизионни канали.
След това паметно събитие бънджи скоковете започват да се развиват във Франция, разпространяват се из цяла Европа и добиват популярност по целия свят. През 1992 година започват да се провеждат първите бънджи скокове в България. На 10 април 1992 година Росен Касабов провежда два изпитателни скока от Аспаруховия мост .
Фрийрън е наименованието на групов спорт, съчетаващ дисциплините паркур и стрийт трикинг. Във паркур, елементите се ограничават без излишни движения до по-бързото преминаване, на дадено трасе или препятствия. При фрийрън, ограниченията са премахнати и на фокус е по-ефектното преминаване на трасето. Във фрийрън се включват салта, поредици от ефектни ваултове.
Основните салта, използвани във фрийрън са : предно салто, задно салто, странично салто. По-сложни комбинации включват поредица от салта, салта с градуси, салта от стени и други повърхности. Друг елемент във фрийрън са ваултове. Във фрийрън се използват ваултовете, взети от паркур, включително всякакви техни разновидности. Пример за това са vert ваулт, straddle ваулт, reverse ваулт. Използват се английските им наименования.
Всеки може да се занимава с фрийрън, защото той е спорт за здраве, стига да има добра физическа подготовка и хъс. Не се препоръчва да се практикува от деца под 16 години, поради фактът, че тяхната костно-мускулна система е в процес на растеж, в следствие на което могат да възникнат травми и деформации, които да афектират във по-напреднала възраст.
Фрийрън е безопасен спорт дотолкова, доколкото го практикуваш с умерен риск. Желателно е начинаещите да се запознаят с основите на спорта и началните стъпки.
Практикуващите фрийрън се разделят на отбори (crew), където те тренират в затворена среда. Целта на спорта е да се прескочат границите на сивото ежедневие. С практикуването на този спорт, практикуващите започват да гледат с други очи на градската среда - не като ограничение, а като възможност.
Някой известни фрийрън crew-та са ::
Team Evolution (UK), Dvinsk Clan, UF Crew, Team Tempest.
а в България ::
SJC - Sofia Jumpers Crew, SX3 - Sofia Street Squad, FG - Flyover the Gravity, LEDVC - Les Espirits Du Vent Crew. S.M.C-Street Matamos Crew. NMC - No Mercy Crew.
В България има една Фрийрън организация, занимаваща се с разпространението и правилното практикуване на този спорт. Под нейният знак се провеждат много събития като
Freerun Loop Tour Tour, Extreme Fest Bourgas, Sprite Graffiti Fest, Kazichane Extreme Sports Fest.
Във Фрийрън България членуват много отбори, събрани под общото име. Сайтове на организацията са :
Freerun Bulgaria FRBG, Parkour Bulgaria FRBG, Team Movement TM. Freerun е спорт в които опъваш възможностите си до краен предел.
Планински, Ски туризъм
Стара планина или Балкан (в Античността на гръцки ?????, Хемос; на латински Haemus, Хемус) е планинска верига в Европа, намираща се на Балканския полуостров, на която полуостровът е кръстен. Тя стига от Източна Сърбия до Черно море, като по-голямата и? част се намира на територията на България. Стара планина се простира по цялата дължина на България и разделя страната на Северна и Южна България. Най-високият и? връх е Ботев (2376 м). За повече инфо: цък!
Западните Родопи предлагат неизброимо множество пътища и пътеки, по които можете с дни и седмици да бродите сред разнообразна природа – вековни гъсти гори, скалисти върхове над просторни била, покрити с килими от цветя, ве личествени ждрела и пещери, които спират дъха, буйни реки и водопади. Родопите са уникални сред останалите българските планини с това, че в тази планина от праисторически времена до днес живеят хора и при вашите пътувания ще видите живописни села с изключително красиви старинни къщи, древни изгърбени мостове, параклиси и джамии. Ще се запознаете и с най-голямото богатство на планината – добри, сърдечни и гостоприемни хора. Най-хубавото нещо в една екскурзия са неочакваните, непредвидени случки и откриването на неща, за които нито сте чували, нито сте чели.
Рила (тракийско име Дуонакс, Дюнакс, Дунка, Роула, латинско Дунакс монс) — най-високата планина (ср. надм. вис. 1487 м) в България и на Балканския полуостров, част от Рило-Родопския масив. Издига се в Югозападна България, между Благоевградската и Дупнишката котловина — от запад, Самоковската и Костенецко-Долнобанската котловина — от север, и Разложката котловина — от юг. На запад долините на Струма и левият є приток р. Джерман я разделят от пл. Влахина и Осоговската планина; на север Клисурската и Боровецката седловина я свързват с планините Верила и Ихтиманска Средна гора, на изток Аврамовата седловина с Родопите, на юг седловината Предел — с Пирин. Дълж. ок. 83 км (от запад на изток), шир. ок. 52 км, площ 2629 квадратни км; най-висок е вр. Мусала (надморска височина 2925 м.).
Витоша е уникална! За нея е писано много, с възхищение и респект! Въпреки това, посещавайки я, всеки път откриваме нещо ново и непознато. Най- дългата пещера в България, огромното растително богатство, уникалните каменни реки, изобилието на води близоста до столицата обясняват интереса към нея. Напълно закономерно тук е първата проява на организиран туризъм у нас, подбудена от родолюбивият Алеко Константинов. Днес планината се радва на най- големия поток от туристи в нашата страна.
Витоша е първият национален парк не само в България, а и на Балканския полуостров. Той е обявен на 27. 10. 1934г. и е заемал площ от 6 401ха. Тази територия неколкократно е променяна, а паркът става "народен" (1936г) и "природен" (2000г). По настоящем природен парк "Витоша" заема територия от 26 606ха. В него са включени два резервата. БИСТРИШКО БРАНИЩЕ (1 061ха) е обявен заедно с парка, като основната цел на обявяването му е била да съхрани смърчовата популация в басейна на Стара река (горната част на Бистришка река). Днес голяма част от дърветата са на възраст над 120 години, а височината им достига 35м. Съвсем заслужено през 1977г . Бистришко бранище е обявен за биосферен резерват и е включен в програмата на "ЮНЕСКО"- "Човекът и биосферата". ТОРФЕНИЯТ РЕЗЕРВАТ е с площ 1 041ха и включва торфищата във високите части на планината между Черни връх и вр. Черната скала. Те са на възраст до 1500г. и на места торфния слой достига дебелина 60см. Тук се срещат 300 вида мъхове и 500 вида водорасли, а също така красиви и редки цветя. В м. Киселище се намира витошкият дендрариум, където на площ от 1400 дка могат да се видят интересни дървесни и храстови видове.
В северната част на планината има множество хижи, почивни станции и хотели. Първата хижа е "Алеко", намираща се в м. Киселище и попадаща сега в пределите на туристическият център "Алеко". Много бързо след нея се появяват хижите "Селимица", "Кумата", Фонфон", "Тинтява", "Еделвайс", "Момина скала" и др. В парка са прокарани над 290км алеи. Изградени са 6 ски- писти с дължина 13, 6км, 2 кабинкови ("Княжево- вр. Копитото" не функционира) и 4 седалкови въжени линии и 7 стационарни ски- влека. В планината има множество изкуствени водни площи, чешми, беседки, почивни кътове и др.
Пирин се простира в югозападните предели на България. Тя, подобно на Рила, е част от Рило - Родопския масив. По своята красота Пирин е достойна съперница на Рила. Тя е разположена надлъжно от северозапад на югоизток между долините на реките Струма и Места и котловините по тях. Пирин е втора по височина планина в България. Общата и площ е 1210 кв. км, а средната височина е 1033 м. Траките наричали Пирин Орбелос, което ще рече Белоснежна планина. Славяните я наричали Перин, на името на бога на гръмотевиците Перун.
Само 13% от площта на Пирин надхвърля 2200 м. Върховете над 2600 м. са двойно повече от тези на Рила планина но са съсредоточени изцяло в северната и част. Със своите причудливи форми от мрамор те привличат погледа отдалече.
В тясна връзка с Пирин е долината на р. Средна Места и привързаните към нея котловини Разложка и Гоцеделчевска.
Пирин планина се простира на юг от Рилския масив. Започва от седловината Предела (1140м) и завършва при Парилската седловина (1170 м). От запад е оградена от долината на р. Струма със Симитлийската и Санданско - Петричката котловина, а на изток - от долината на р. Места с Разложката и Гоцеделчевската котловина. В морфоложко отношение Пирин се поделя на три части : Северен (висок), Среден и Южен (нисък) дял.
Западните Родопи предлагат неизброимо множество пътища и пътеки, по които можете с дни и седмици да бродите сред разнообразна природа – вековни гъсти гори, скалисти върхове над просторни била, покрити с килими от цветя, ве личествени ждрела и пещери, които спират дъха, буйни реки и водопади. Родопите са уникални сред останалите българските планини с това, че в тази планина от праисторически времена до днес живеят хора и при вашите пътувания ще видите живописни села с изключително красиви старинни къщи, древни изгърбени мостове, параклиси и джамии. Ще се запознаете и с най-голямото богатство на планината – добри, сърдечни и гостоприемни хора. Най-хубавото нещо в една екскурзия са неочакваните, непредвидени случки и откриването на неща, за които нито сте чували, нито сте чели.
Рила (тракийско име Дуонакс, Дюнакс, Дунка, Роула, латинско Дунакс монс) — най-високата планина (ср. надм. вис. 1487 м) в България и на Балканския полуостров, част от Рило-Родопския масив. Издига се в Югозападна България, между Благоевградската и Дупнишката котловина — от запад, Самоковската и Костенецко-Долнобанската котловина — от север, и Разложката котловина — от юг. На запад долините на Струма и левият є приток р. Джерман я разделят от пл. Влахина и Осоговската планина; на север Клисурската и Боровецката седловина я свързват с планините Верила и Ихтиманска Средна гора, на изток Аврамовата седловина с Родопите, на юг седловината Предел — с Пирин. Дълж. ок. 83 км (от запад на изток), шир. ок. 52 км, площ 2629 квадратни км; най-висок е вр. Мусала (надморска височина 2925 м.).
Витоша е уникална! За нея е писано много, с възхищение и респект! Въпреки това, посещавайки я, всеки път откриваме нещо ново и непознато. Най- дългата пещера в България, огромното растително богатство, уникалните каменни реки, изобилието на води близоста до столицата обясняват интереса към нея. Напълно закономерно тук е първата проява на организиран туризъм у нас, подбудена от родолюбивият Алеко Константинов. Днес планината се радва на най- големия поток от туристи в нашата страна.
Витоша е първият национален парк не само в България, а и на Балканския полуостров. Той е обявен на 27. 10. 1934г. и е заемал площ от 6 401ха. Тази територия неколкократно е променяна, а паркът става "народен" (1936г) и "природен" (2000г). По настоящем природен парк "Витоша" заема територия от 26 606ха. В него са включени два резервата. БИСТРИШКО БРАНИЩЕ (1 061ха) е обявен заедно с парка, като основната цел на обявяването му е била да съхрани смърчовата популация в басейна на Стара река (горната част на Бистришка река). Днес голяма част от дърветата са на възраст над 120 години, а височината им достига 35м. Съвсем заслужено през 1977г . Бистришко бранище е обявен за биосферен резерват и е включен в програмата на "ЮНЕСКО"- "Човекът и биосферата". ТОРФЕНИЯТ РЕЗЕРВАТ е с площ 1 041ха и включва торфищата във високите части на планината между Черни връх и вр. Черната скала. Те са на възраст до 1500г. и на места торфния слой достига дебелина 60см. Тук се срещат 300 вида мъхове и 500 вида водорасли, а също така красиви и редки цветя. В м. Киселище се намира витошкият дендрариум, където на площ от 1400 дка могат да се видят интересни дървесни и храстови видове.
В северната част на планината има множество хижи, почивни станции и хотели. Първата хижа е "Алеко", намираща се в м. Киселище и попадаща сега в пределите на туристическият център "Алеко". Много бързо след нея се появяват хижите "Селимица", "Кумата", Фонфон", "Тинтява", "Еделвайс", "Момина скала" и др. В парка са прокарани над 290км алеи. Изградени са 6 ски- писти с дължина 13, 6км, 2 кабинкови ("Княжево- вр. Копитото" не функционира) и 4 седалкови въжени линии и 7 стационарни ски- влека. В планината има множество изкуствени водни площи, чешми, беседки, почивни кътове и др.
Пирин се простира в югозападните предели на България. Тя, подобно на Рила, е част от Рило - Родопския масив. По своята красота Пирин е достойна съперница на Рила. Тя е разположена надлъжно от северозапад на югоизток между долините на реките Струма и Места и котловините по тях. Пирин е втора по височина планина в България. Общата и площ е 1210 кв. км, а средната височина е 1033 м. Траките наричали Пирин Орбелос, което ще рече Белоснежна планина. Славяните я наричали Перин, на името на бога на гръмотевиците Перун.
Само 13% от площта на Пирин надхвърля 2200 м. Върховете над 2600 м. са двойно повече от тези на Рила планина но са съсредоточени изцяло в северната и част. Със своите причудливи форми от мрамор те привличат погледа отдалече.
В тясна връзка с Пирин е долината на р. Средна Места и привързаните към нея котловини Разложка и Гоцеделчевска.
Пирин планина се простира на юг от Рилския масив. Започва от седловината Предела (1140м) и завършва при Парилската седловина (1170 м). От запад е оградена от долината на р. Струма със Симитлийската и Санданско - Петричката котловина, а на изток - от долината на р. Места с Разложката и Гоцеделчевската котловина. В морфоложко отношение Пирин се поделя на три части : Северен (висок), Среден и Южен (нисък) дял.
Морски туризъм в България
Градът е част от Стоте национални туристически обекта на БТС с Варненския археологически музей и Военноморския музей .
Варна е известна и с традиционния хипарски празник в България „Джулай морнинг“ , възникнал още по времето на социалистическия режим . Всяко лято на 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират на варненския вълнолом (през последните години и в други местности по цялото Черноморие ), за да посрещнат заедно слънцето , което изгрява над морето .
Забележителности на град Варна:
Аквариум - Аквариумът е с над 100-годишна история. В него има 17 големи морски басейна , в които са представени по-важните морски видове , интересни от стопанско или биологическо естество.
Аладжа манастир - Това е скален манастир в близост до Варна. Разположението му в Природен парк Златни пясъци потапя посетителите в автентичната атмосфера на уединение и медитативна съсредоточеност. Безбройни легенди от миналото за тайнствен монах и скрити съкровища съпътстват любознателния пътешественик.
Астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ - Първият в България астрономически коплекс, открит през 1968 г. Комплексът се състои от астрономическа обсерватория, планетариум и кула с Махало на Фуко. Намира се в централната част на Морската градина.
Варненският некропол — най-старото златно съкровище в света
Делфинариум Варненският делфинариум, открит на 11 август 1984 г.
Евксиноград Със своите 800 декара Евксиноград е национален паметник на градинското и парковото изкуство . Неговите архитектурни и исторически паметници, както и неговото минало на духовен център го правят желано място за посещение и отдих на варненци и гостите на града. Той е естествено продължение на Приморския парк на север и връзка с парка на курорта Константин и Елена . Алеите му помнят стъпките на всички държавници на България - една от причините Варна да носи името си на морска столица.
Железопътна гара
Зоологическа градина
Морска градина - основната причина Варна да носи славата си на най-добър град за живеене в България . Със своите 850 декара Морската градина на Варна е национален паметник на градинското и парковото изкуство . Нейното строителство е по проект на Антон Новак , чешки градинар-декоратор, поканен в града от братя Шкорпил . В морската градина има Алея на възрожденците с паметници на големите българи от Възраждането и националноосвободителните ни борби. На входа на Морската градина се намира паметник на Антон Новак. Уникалността и притегателната сила на Морската градина или Приморския парк обаче се дължат най-вече на съседството на морето и плавното преливане на морския ландшафт със зеленината на бреговата зона. Плитководието на варненския залив и акумулативното подхранване на брега с едрия пясъчник от срутищата на високия скат, обуславят по нататъшното разширяване на бреговата ивица навътре в морето. Средно на всеки квадратен метър от ската се падат пет квадратни метра отвоювани в морето. Тази феноменална особеност на нарастване на Приморския парк към морето, както и развитието на морските спортове го правят привлекателно и перспективно място за отдих и почивка на варненци и гостите на града. Неуредиците от брегоукрепителните мероприятия в миналото ще бъдат преодолени с времето и натрупаните камъни по брега постепенно ще отстъпят мястото на пълноценен пясъчен плаж.
Народна библиотека „Пенчо Славейков“
Природен парк Златни пясъци Със своите 13207 декара Природен парк Златни пясъци е атрактивно място за отдих и туризъм на варненци и гостите на града. Той е вторият обявен парк в България след Народен парк " Витоша ".
Университетска Ботаническа Градина – Варна
Фестивален и конгресен център - Варна
Театри
Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
Държавен куклен театър
Филми снимани във Варна
Васко да Гама от село Рупча (1986)
Читалища
Народно читалище "ПРОСВЕТА"
Народно читалище "ХРИСТО БОТЕВ"
Народно читалище "ВЪЗРОЖДЕНИЕ"
Народно читалище "ВАРНЕНСКИ БУДИТЕЛИ"
Народно читалище "ПЕЙО ЯВОРОВ"
Народно читалище "ОТЕЦ ПАИСИЙ"
Народно читалище "ВАСИЛ ЛЕВСКИ"
Народно читалище "АСЕН ЗЛАТАРОВ"
Народно читалище "ПРОГРЕС"
Народно читалище "ЕЛИН ПЕЛИН"
Народно читалище "ИСКРА"
Народно читалище "ХРИСТО СМИРНЕНСКИ"
Народно читалище "ЦАР БОРИС III"
Народно читалище "П. Р. СЛАВЕЙКОВ"
Народно читалище "ВАСИЛ ЛЕВСКИ"
Музеи
Варненски археологически музей
Военноморски музей
Парк-музей "Владислав Варненчик"
Къща-музей на Георги Велчев
Музей за нова история
Музей на Възраждането
Етнографски музей
Бургас
Бургас е модерен град. Наред със съвременна архитектура могат да се намерят и запазени сгради от началото на 19 век насам. Бургас е дом на известни личности, свързани с културата и изкуството. Изпети са песни за морето, за града и прочутите му вечери, които несъмнено през лятото са прохладни и изключително приятни за разходки из града. Улиците са озеленени, а парковете са поддържани и красиви. Едни от популярните забележителности на града са морската градина с казиното и „мостът“ (кей за разходки), построен през 80-те години на миналия век.
Забележителностти
* Драматичен театър „А. Будевска“
* Театър за драма опера и балет (Бургаска опера)
* Държавен куклен театър
* Бургаска филхармония
* Летен театър
* Концертна зала „Ив. Вулпе“
* Културен Дом на Нефтохимика
* Гарнизонен военен клуб
* Летен театър
* Лятна естрада „Охлюва“
* Младежки културен център
* Православен храм „Св. св. Кирил и Методий“
* Православен храм „Св. Иван Рилски“
* Православен храм „Св. Богородица“
* Православен храм „Св. Атанасий“
* Православен храм „Св. Троица“
* Арменска апостолическа църква „Св. Хач“
* Регионална библиотека „П. К. Яворов“
Северната част на бургаския плаж е характерна с тъмни черни пясъци, които имат особен лечебен ефект.
В близост се намират някои древни селища, останки от древни цивилизации и култури. Най-големите от тях са: Несебър (Месембрия), където се намират едни от най-старите църкви по нашите земи; Созопол (Аполония); Поморие (Анхиало); Деултум (близо до с.Дебелт); крепостта Русокастро; Бегликташ — древно тракийско светилище (близо до Приморско) и др.
Защитени зони
* Бургаско езеро Вая
* Атанасовско езеро
* Мандренско езеро
* Природозащитен център „Пода“
Варна е известна и с традиционния хипарски празник в България „Джулай морнинг“ , възникнал още по времето на социалистическия режим . Всяко лято на 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират на варненския вълнолом (през последните години и в други местности по цялото Черноморие ), за да посрещнат заедно слънцето , което изгрява над морето .
Забележителности на град Варна:
Аквариум - Аквариумът е с над 100-годишна история. В него има 17 големи морски басейна , в които са представени по-важните морски видове , интересни от стопанско или биологическо естество.
Аладжа манастир - Това е скален манастир в близост до Варна. Разположението му в Природен парк Златни пясъци потапя посетителите в автентичната атмосфера на уединение и медитативна съсредоточеност. Безбройни легенди от миналото за тайнствен монах и скрити съкровища съпътстват любознателния пътешественик.
Астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ - Първият в България астрономически коплекс, открит през 1968 г. Комплексът се състои от астрономическа обсерватория, планетариум и кула с Махало на Фуко. Намира се в централната част на Морската градина.
Варненският некропол — най-старото златно съкровище в света
Делфинариум Варненският делфинариум, открит на 11 август 1984 г.
Евксиноград Със своите 800 декара Евксиноград е национален паметник на градинското и парковото изкуство . Неговите архитектурни и исторически паметници, както и неговото минало на духовен център го правят желано място за посещение и отдих на варненци и гостите на града. Той е естествено продължение на Приморския парк на север и връзка с парка на курорта Константин и Елена . Алеите му помнят стъпките на всички държавници на България - една от причините Варна да носи името си на морска столица.
Железопътна гара
Зоологическа градина
Морска градина - основната причина Варна да носи славата си на най-добър град за живеене в България . Със своите 850 декара Морската градина на Варна е национален паметник на градинското и парковото изкуство . Нейното строителство е по проект на Антон Новак , чешки градинар-декоратор, поканен в града от братя Шкорпил . В морската градина има Алея на възрожденците с паметници на големите българи от Възраждането и националноосвободителните ни борби. На входа на Морската градина се намира паметник на Антон Новак. Уникалността и притегателната сила на Морската градина или Приморския парк обаче се дължат най-вече на съседството на морето и плавното преливане на морския ландшафт със зеленината на бреговата зона. Плитководието на варненския залив и акумулативното подхранване на брега с едрия пясъчник от срутищата на високия скат, обуславят по нататъшното разширяване на бреговата ивица навътре в морето. Средно на всеки квадратен метър от ската се падат пет квадратни метра отвоювани в морето. Тази феноменална особеност на нарастване на Приморския парк към морето, както и развитието на морските спортове го правят привлекателно и перспективно място за отдих и почивка на варненци и гостите на града. Неуредиците от брегоукрепителните мероприятия в миналото ще бъдат преодолени с времето и натрупаните камъни по брега постепенно ще отстъпят мястото на пълноценен пясъчен плаж.
Народна библиотека „Пенчо Славейков“
Природен парк Златни пясъци Със своите 13207 декара Природен парк Златни пясъци е атрактивно място за отдих и туризъм на варненци и гостите на града. Той е вторият обявен парк в България след Народен парк " Витоша ".
Университетска Ботаническа Градина – Варна
Фестивален и конгресен център - Варна
Театри
Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
Държавен куклен театър
Филми снимани във Варна
Васко да Гама от село Рупча (1986)
Читалища
Народно читалище "ПРОСВЕТА"
Народно читалище "ХРИСТО БОТЕВ"
Народно читалище "ВЪЗРОЖДЕНИЕ"
Народно читалище "ВАРНЕНСКИ БУДИТЕЛИ"
Народно читалище "ПЕЙО ЯВОРОВ"
Народно читалище "ОТЕЦ ПАИСИЙ"
Народно читалище "ВАСИЛ ЛЕВСКИ"
Народно читалище "АСЕН ЗЛАТАРОВ"
Народно читалище "ПРОГРЕС"
Народно читалище "ЕЛИН ПЕЛИН"
Народно читалище "ИСКРА"
Народно читалище "ХРИСТО СМИРНЕНСКИ"
Народно читалище "ЦАР БОРИС III"
Народно читалище "П. Р. СЛАВЕЙКОВ"
Народно читалище "ВАСИЛ ЛЕВСКИ"
Музеи
Варненски археологически музей
Военноморски музей
Парк-музей "Владислав Варненчик"
Къща-музей на Георги Велчев
Музей за нова история
Музей на Възраждането
Етнографски музей
Бургас
Бургас е модерен град. Наред със съвременна архитектура могат да се намерят и запазени сгради от началото на 19 век насам. Бургас е дом на известни личности, свързани с културата и изкуството. Изпети са песни за морето, за града и прочутите му вечери, които несъмнено през лятото са прохладни и изключително приятни за разходки из града. Улиците са озеленени, а парковете са поддържани и красиви. Едни от популярните забележителности на града са морската градина с казиното и „мостът“ (кей за разходки), построен през 80-те години на миналия век.
Забележителностти
* Драматичен театър „А. Будевска“
* Театър за драма опера и балет (Бургаска опера)
* Държавен куклен театър
* Бургаска филхармония
* Летен театър
* Концертна зала „Ив. Вулпе“
* Културен Дом на Нефтохимика
* Гарнизонен военен клуб
* Летен театър
* Лятна естрада „Охлюва“
* Младежки културен център
* Православен храм „Св. св. Кирил и Методий“
* Православен храм „Св. Иван Рилски“
* Православен храм „Св. Богородица“
* Православен храм „Св. Атанасий“
* Православен храм „Св. Троица“
* Арменска апостолическа църква „Св. Хач“
* Регионална библиотека „П. К. Яворов“
Северната част на бургаския плаж е характерна с тъмни черни пясъци, които имат особен лечебен ефект.
В близост се намират някои древни селища, останки от древни цивилизации и култури. Най-големите от тях са: Несебър (Месембрия), където се намират едни от най-старите църкви по нашите земи; Созопол (Аполония); Поморие (Анхиало); Деултум (близо до с.Дебелт); крепостта Русокастро; Бегликташ — древно тракийско светилище (близо до Приморско) и др.
Защитени зони
* Бургаско езеро Вая
* Атанасовско езеро
* Мандренско езеро
* Природозащитен център „Пода“
Културният туризъм в България
Културният туризъм Ви дава възможност да се върнете векове назад в историята на България, да се докоснете до паметници, датиращи от времето на неолита, да научите повече за културната история завещана от различните племена (прабългари, траки, славяни) и народи, населявали красивата и плодородна българска земя. За дългото историчeско минало на нашите земи свидетелстват запазените и до днес паметници на културата с национално, регионално и местно значение. Седем от тях са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Това са Боянската църква, Рилски манастир, Казанлъшката гробница, Мадарския коннник, тракийската гробница Свещари, Стария Несебър, Ивановите скални манастири. Те са уникални по своята същност и нямат аналог в Европа и света.
През 2005 г. Министерството на културата на Република България и област Кампания - Италия подписаха протокол за намерения, в резултат на който беше разработен Пилотен проект за изготвяне на Стратегически план за развитие на културния туризъм в България. По него работи екип от италиански експерти на Регионалния клон в област Кампания на Националната асоциация на строителите „АНЧЕ", съвместно с Областната управа на област Кампания и с Археологическата дирекция на Помпей.
Целта на проекта беше да се изготви Стратегически план за маркетинг на територията на България, базиран на валоризирането на културните, историческите и природните ресурси на страната, с цел привличане на сегментите на международния културен туризъм, в съответствие с моделите на устойчиво развитие. Проучвателните дейности по проекта бяха свързани с оценка на туристическите ресурси на страната и условията за конкурентоспособност на общата система на културния туризъм в България.
Стратегическият план за развитието на културния туризъм в България предвижда разделянето на територията на страната на 13 области, наречени „Локуси", които трябва да обогатят културния си облик, както и да развият потенциала си и в културния и в туристическия сектор. Тези 13 района са:
Велика София,
Долината на царете,
Възрожденският град (Велико Търново),
По бреговете на Дунав,
Каменно сърце (Сливен, Стара Загора),
Старите столици,
По бреговете на Черно море,
Странджа планина,
Мечът и кръстът (Перперикон),
Пловдив и Римската империя,
Портата на Родопите,
Големите планини
Вкаменената гора
Со?фия (на гръцки: ????? - мъдрост) е столицата и най-големият град на България, а също така 15-ят по големина град в Европейския съюз с население от 1 267 098 души (официално регистрирани), което представлява 17% от населението на страната.[1] Разположена е в северозападната част на Южна България, в Софийската котловина, заобиколена от планината Витоша на юг, планината Люлин на запад и Стара планина на север. Общата и? площ е 492 квадратни километра и средната и? надморска височина e около 550 метра. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа. Изградена е върху четирите тераси на река Искър и притоците и? Перловска и Владайска. В нейния център, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчерево се намират минерални извори. Климатът на София е умерено-континентален.
Тя е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българската академия на науките, много университети, театри, кина, както и Националната художествена галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. София носи името на раннохристиянския храм и бивша катедрала на града „Света София“. Обявена е за столица през 1879 година.
На много места в центъра на града са запазени разкопки от римско време.[2] Те се вписват в модерния европейски вид на града с множеството новопостроени съвременни сгради и паметници. Девизът на столицата е „Расте, но не старее“.
Ру?се e град в Северна България, на границата с Румъния, и е център на едноименните община и област. Той е пети по население в страната. Градът е най-голямото българско пристанище на река Дунав и един от икономическите центрове в Северна България. Мост над Дунав го свързва с румънския град Гюргево и е най-краткият път до румънската столица Букурещ. Като една от двете железопътни връзки през северната граница и основен пътен възел, през Русе минава голяма част от външната търговия на България с и през Румъния.
Централната част на града е известна с уникалната си архитектура от края на 19 и началото на 20 век. В старите сгради са широко застъпени стиловете барок, рококо, модерн, неокласицизъм и сецесион. Стилът на много от тях е повлиян от виенската архитектура. През 1893 г. Русенската община приема правилник за строежа на частни сгради. В него се нарежда всички къщи по главната градска улица да бъдат украсени с „пластическа каменна декорация“.
Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие преди Христа и са намерени на хълма Трапезица. Старинната част на Велико Търново — царският дворец от времето, когато е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 — 1393), е разположен на 3 хълма — Царевец, Трапезица и Света гора. Според съвременници, през средновековието Търново е бил новия Йерусалим, Рим и Константинопол и то взети заедно.
През 1185 братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България.
Хълмът Царевец е заобиколен от 3 страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. Крепостта имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият — с Френкхисар. От кулите е запазена само една, наричана днес Балдуинова кула. В средата на Царевец се издигал дворецът, който се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули.
На най-високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарница до нея и резиденция на патриарха. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени дава основание да се направи изводът, че Царевец не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради.
През 1598 г. избухва голямото Първо Търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от Дунав. През 1686 г. града става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено.
След Освобождението и подписания Берлински договор града е временна столица — тук се свиква Учредително събрание през 1879 г., на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция, Първото Велико Народно събрание, което избира за княз Александър I, както и редица обикновени народни събрания.
При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Търново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
През 2005 г. Министерството на културата на Република България и област Кампания - Италия подписаха протокол за намерения, в резултат на който беше разработен Пилотен проект за изготвяне на Стратегически план за развитие на културния туризъм в България. По него работи екип от италиански експерти на Регионалния клон в област Кампания на Националната асоциация на строителите „АНЧЕ", съвместно с Областната управа на област Кампания и с Археологическата дирекция на Помпей.
Целта на проекта беше да се изготви Стратегически план за маркетинг на територията на България, базиран на валоризирането на културните, историческите и природните ресурси на страната, с цел привличане на сегментите на международния културен туризъм, в съответствие с моделите на устойчиво развитие. Проучвателните дейности по проекта бяха свързани с оценка на туристическите ресурси на страната и условията за конкурентоспособност на общата система на културния туризъм в България.
Стратегическият план за развитието на културния туризъм в България предвижда разделянето на територията на страната на 13 области, наречени „Локуси", които трябва да обогатят културния си облик, както и да развият потенциала си и в културния и в туристическия сектор. Тези 13 района са:
Велика София,
Долината на царете,
Възрожденският град (Велико Търново),
По бреговете на Дунав,
Каменно сърце (Сливен, Стара Загора),
Старите столици,
По бреговете на Черно море,
Странджа планина,
Мечът и кръстът (Перперикон),
Пловдив и Римската империя,
Портата на Родопите,
Големите планини
Вкаменената гора
Со?фия (на гръцки: ????? - мъдрост) е столицата и най-големият град на България, а също така 15-ят по големина град в Европейския съюз с население от 1 267 098 души (официално регистрирани), което представлява 17% от населението на страната.[1] Разположена е в северозападната част на Южна България, в Софийската котловина, заобиколена от планината Витоша на юг, планината Люлин на запад и Стара планина на север. Общата и? площ е 492 квадратни километра и средната и? надморска височина e около 550 метра. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа. Изградена е върху четирите тераси на река Искър и притоците и? Перловска и Владайска. В нейния център, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчерево се намират минерални извори. Климатът на София е умерено-континентален.
Тя е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българската академия на науките, много университети, театри, кина, както и Националната художествена галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. София носи името на раннохристиянския храм и бивша катедрала на града „Света София“. Обявена е за столица през 1879 година.
На много места в центъра на града са запазени разкопки от римско време.[2] Те се вписват в модерния европейски вид на града с множеството новопостроени съвременни сгради и паметници. Девизът на столицата е „Расте, но не старее“.
Ру?се e град в Северна България, на границата с Румъния, и е център на едноименните община и област. Той е пети по население в страната. Градът е най-голямото българско пристанище на река Дунав и един от икономическите центрове в Северна България. Мост над Дунав го свързва с румънския град Гюргево и е най-краткият път до румънската столица Букурещ. Като една от двете железопътни връзки през северната граница и основен пътен възел, през Русе минава голяма част от външната търговия на България с и през Румъния.
Централната част на града е известна с уникалната си архитектура от края на 19 и началото на 20 век. В старите сгради са широко застъпени стиловете барок, рококо, модерн, неокласицизъм и сецесион. Стилът на много от тях е повлиян от виенската архитектура. През 1893 г. Русенската община приема правилник за строежа на частни сгради. В него се нарежда всички къщи по главната градска улица да бъдат украсени с „пластическа каменна декорация“.
Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие преди Христа и са намерени на хълма Трапезица. Старинната част на Велико Търново — царският дворец от времето, когато е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 — 1393), е разположен на 3 хълма — Царевец, Трапезица и Света гора. Според съвременници, през средновековието Търново е бил новия Йерусалим, Рим и Константинопол и то взети заедно.
През 1185 братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България.
Хълмът Царевец е заобиколен от 3 страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. Крепостта имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият — с Френкхисар. От кулите е запазена само една, наричана днес Балдуинова кула. В средата на Царевец се издигал дворецът, който се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули.
На най-високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарница до нея и резиденция на патриарха. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени дава основание да се направи изводът, че Царевец не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради.
През 1598 г. избухва голямото Първо Търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от Дунав. През 1686 г. града става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено.
След Освобождението и подписания Берлински договор града е временна столица — тук се свиква Учредително събрание през 1879 г., на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция, Първото Велико Народно събрание, което избира за княз Александър I, както и редица обикновени народни събрания.
При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Търново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Абонамент за:
Публикации (Atom)